Но той не беше един от мъжете. Това бе Тони първият мъж, когото бе обичала.
Изведнъж си спомни приказните, безразсъдните, прекрасните седмици. Тони с бронзови коси и разголена гръд се заливаше от смях, мъчейки се да хване риба с голи ръце.
Слънцето се къпеше в светлина, когато той се гмурна във водата, скочил от борда на лодката, закотвена над потънало преди петстотин години китайско съкровище.
Дни на веселие. Нощи на яростна агония, в които момичето с теменужените очи стоеше на ръба на тайнствената бездна, която трябваше да прекрачи по пътя на своето съзряване като жена.
С една целувка, с едно изгарящо докосване той върна всички тези спомени. И Чеси почувства, че е все така неподготвена, както и преди десет години.
Ръцете на Морлънд я прегърнаха по-силно.
— Е?
Чеси усещаше силата на всеки отделен пръст, натиска на върха на ботуша му върху глезена си, долавяше страхотното напрежение, завладяло тялото му.
Обливаше я странна, дива топлина, която сякаш се събираше върху гърдите й, проникваше през дробовете й и я правеше безразсъдна, сляпа, замаяна.
И жадуваща — да го почувства целия плътно прилепнал до тялото си.
Тя дрезгаво изкрещя, отблъсна се от гърдите му и се опита да се освободи само за да открие, че ръцете му са притиснали китките й плътно до тялото. Той пристъпи напред. Ръцете й се залепиха за стената.
— Къде е той, Щурче? Стига си се преструвала. В каква каша пак се е забъркал старият негодник?
Чеси трябваше да затвори очи, за да задържи внезапно бликналите сълзи.
Събра й се твърде много. Старият нежен прякор в съчетание със загрижената нотка в гласа на Морлънд срутиха защитната стена, която бе градила десет години.
Нямаше смисъл. Никога не можеше да скрие каквото и да било от този мъж. И ако скоро не се отърве от него, ще се презира за сълзите или… ще издаде всичко.
Не биваше да го допуска.
Тя едва пое дъх и отвори очи. Боже, бе забравила колко е висок. Вдигна глава, за да срещне погледа му и гарвановочерната й коса се посипа по раменете. Черният облак се плъзна по гърба й и падна върху ръцете на Морлънд, които я притискаха до стената.
Чеси видя мускулите на челюстта му, които започнаха да изпъкват. Докато се мъчеше да съчини някаква история, с която да го принуди да си тръгне, погледът й се сведе и тя видя бронзовата кожа под яката на ризата.
Той бе свалил сакото и шалчето си, докато работеше в кухнята.
Ризата му бе разгърдена.
Къдравото бронзово руно на гърдите му бе посипано с брашно.
Задъха се от странно вълнение. Като омагьосана тя не можеше да откъсне очи от гъстите меки косъмчета с цвета на кожата му.
Облиза пресъхналите си устни. Не беше в състояние да мисли за нищо друго, освен да се бори с желанието си да зарови пръсти в тези горещи и мъжествени гърди…
Задушавайки се, тя вдигна глава и усети как бузите й пламват.
— Дяволска работа. — Дъхът му секна. — Ти наистина си пораснала, Щурче.
Чеси си поемаше въздух с бурни, накъсани вдишвания. Имаше усещането, че е станала въздушна или може би щеше да припадне, защото не усещаше краката си.
За Бога, тя наистина не усещаше нищо друго освен изгарящия до болка допир — на бедра, китки и пръсти.
Това бе краят и началото на хилядите й ученически мечти.
Но всичко беше действителност, а мъжът, който я докосваше, бе от плът и кръв. И тя вече не бе ученичка.
— Пусни ме — едва чуто прошепна.
Морлънд не помръдна.
— Чеси — промърмори той. — Мили Боже… — Пръстите му трепнаха, едната ръка се размърда сред гъстата, буйна коса, сипеща се от раменете й. — Ухаеш на сандалово дърво и портокалови цветчета. А косата ти е… толкова красива… Винаги е била красива.
Въздишката й приличаше на стон. Тя затвори очи, за да не вижда желанието, изписано на лицето му. Защото знаеше, че същото може да се прочете и в нейните очи, а тя не би понесла той да го открие.
— М-моля те, Тони. Пусни ме.
— Къде изчезна през последните десет години от живота ми, Щурче? Какви сладки, безумни неща си научила без мен? Покажи ми, Чеси. Покажи ми, сега…
Ръцете му се плъзнаха по гъстата й коса и спряха там, където косата скриваше мекотата на хълбоците й. Той се приближи, бедрата му притиснаха слабините й.
Чеси примигна, усетила издайническата твърдост, страстта и желанието на мъжа. И дълбоко в себе си ги приемаше с наслада, защото независимо от всичко, това бе Тони, единственият мъж, когото бе обичала, засменият рус англичанин, когото обожаваше с девическата всеотдайност, от която така и не се освободи.
После ръцете й някак сами се озоваха на раменете му. Пръстите й потънаха в гъстата бронзова коса.
— Божичко, Чеси. Не можеш… сигурно съм луд да си мисля, че…