Постепенно болката започна да стихва. Морлънд въздъхна и се облегна назад, твърде уморен, за да си приготви питие, от което и без това не се нуждаеше. Погледът му се спря върху отрупаното с книги бюро, където го очакваше папка с книжа. Тази вечер обаче не му беше до работа. Загледа се в пламъците, запленен от играта на огнените светлосенки.
Когато очите му най-сетне се затвориха, той започна да сънува.
Сънуваше уханните тропически нощи и обсипаното със звезди южно небе. Теменужените очи. Синьочерните коси, излъчващи аромат на сандалово дърво и портокалови цветчета.
Влажен вятър помиташе „Хаф Мун Стрийт“ и брулеше първите пролетни зюмбюли в градините, пръскайки нежните им цветове по скованата земя.
Но нежната фигурка, скрита в сенките на комините, не обръщаше внимание нито на вятъра, нито на студа. Очите й не се откъсваха от гаснещите един след друг прозорци на страничното крило.
Още малко.
Чеси потръпна от новия порив на вятъра, който я блъсна в лицето. Ще изчака около час, преди да се отправи към празното таванско помещение в задната част на къщата. Чудесно знаеше къде се намира.
А дотогава…
Тя се сви на топка и облегна гръб на наклонения покрив. Там, скрита между два надвиснали фронтона, потъна в спомени.
Хълмовете бяха зелени и ухаеха на кедър и бор през онова лято, когато баща й я повери на грижите на китайския търговец, който трябваше да я заведе безпрепятствено в Шао Лин.
Дългите й коси бяха сплетени в дебела плитка, като на момче. Когато дойде време за раздяла, Чеси преглътна сълзите си.
Баща й я притисна към гърдите си.
— Е, най-сетне постигна желанието си, дребосъче. Няма да е лесно, знаеш. Имаш добри учители тук, в Макао, ала не са като ония, които ще намериш в Шао Лин. Всички ще се обучавате тайно, разбира се. Императорът все още се бои от преврат. И ако някой освен калугера открие, че не си киргизкото момче със смесена кръв от Туркестан, животът ти ще бъде в голяма опасност.
Ръцете на баща й за миг задържаха нейните. Чеси знаеше, че се бори с желанието да й предложи да зареже всичко и да остане с него в Макао.
Ала той не го стори. Джеймс Камърън единствен разбираше непокорния й стремеж да направи нещо необичайно, да постигне една цел, към която се бе устремила с необуздана страст още по времето, когато бе започнала да имитира китайските селянчета, които си играеха на император и въстаници на пазарния площад.
Разделиха се безмълвно. Тя бе слабичко петнадесетгодишно момиче с груби панталони и ватирана куртка, с лице, издаващо мъдрост и решителност, нетипични за годините й.
Баща й, висок и внушителен, с нефритено зелени очи и кичур преждевременно побеляла коса, леко стисна пръстите й и отстъпи назад, наблюдавайки я как се качва в покрития паланкин, за да се отправи в дългото си пътешествие на север.
Ако е плакал, сигурно го е сторил много по-късно, усамотен в стаята си.
Следващата година бе великолепна, много по-изтощителна и прекрасна, отколкото Чеси си представяше и в най-смелите си мечти. Имаше само още един чужденец с френска, шотландска и манджурска кръв. Всяка сутрин тя се събуждаше с нетърпение да види какви нови чудеса я очакват. И всяка нощ си лягаше със силно натъртено тяло и изморена, с изкълчени пръсти и кървящи длани.
Но се учеше…
Когато най-сетне игуменът я повика в килията си, тя отиде със смесени чувства. Защото явно се бе обучила добре. Някаква манджурска принцеса минала през селото и се заинтересувала от слабото киргизко момче със смесена кръв. Забелязала уменията на Чеси и странния аметистов оттенък на очите й.
Тя не можеше да остане повече. Игуменът бе натъжен, но непреклонен. Изпитваше и облекчение, както забеляза Чеси. Маскировката й бе заплаха за цялото село и тя можеше само да гадае колко ли задължен се чувстваше игуменът на баща й, за да я приеме за цяла година обучение.
Този ден се проведе прощалната им схватка. Ритуалът бе щателно изпълнен, защото и двамата знаеха, че им е за последен път. Старият боец не пестеше пито силите си, нито уменията си, и все пак Чеси го парира с лекота, понасяйки един-единствен удар в рамото вместо десетките, които по-рано се стоварваха върху нея.
Игуменът бе много доволен.
— Добре си се обучила, момиче. Ала трябва да си вървиш, преди зорката Скъпоценна Перла да се е върнала. Тя е ненаситна и сменя мъжете като носни кърпички. Ох, какво бих могъл да ти разкажа…
Той задържа рамото на Чеси и се взря дълбоко в очите й, даже по-надълбоко, в самото й сърце.
— Търси, англичанко, с тъмни като нощта коси. Търсенето е част от великата игра на живота. Ала запомни най-висшата мъдрост, Тъмнокоса: това, което изглежда най-далеч, често пъти е почти в ръцете ти.