Но къде е проклетата книга?
Изведнъж Чеси се смрази. От края на паравана, където имаше две канапета, обърнати към огъня, се чу тихо изскърцване. Очите й се разшириха, когато съзря неподвижната фигура, просната на по-близкото канапе.
Фигура с широки рамене и разрошени бронзови коси.
О, небеса! Какво прави Морлънд тук? Трябваше да се е прибрал в стаята си преди часове!
Чеси отскочи в сянката. Сърцето й щеше да изхвръкне, докато следеше как гърдите на графа равномерно се повдигат и отпускат. Когато най-сетне се увери, че той спи, тя се измъкна от скривалището си.
Този неразумен мъж даже не е свалил ботушите си. Подуши въздуха. Алкохол, и то в голямо количество, ако не се лъже. Значи, е пил.
Но Чеси някак не можеше да откъсне очи от широкото чело и изсечените черти, тъмнеещи в трепкащата светлина на огъня. Да, все така красив, както преди десет години, призна си неохотно тя. Слава Богу, че вече знаеше номерата му и щеше да съумее да се защити от омагьосващия му чар, с който така умело си служеше!
Както се защити тази сутрин ли? — попита я подигравателен глас. — Когато се разтопи от целувката му и изстена при допира му?
Чеси поруменя и извърна очи към тайното чекмедже в бюрото. Видя фигурката на лъв, точно както съобщаваше бележката. Когато завъртя опашката, скритата пружинка се освободи и чекмеджето изскочи напред.
Чеси извади цял наръч пергаментови свитъци. Обзе я безсилие. Местеше трескав поглед но непознатите знаци. Дявол да го вземе, нищо не разбираше!
Може би бяха някакъв код, спомени от войната.
Канапето отново изскърца. Тя бързо напъха документите обратно в скривалището им и завъртя опашката на лъва, за да го заключи.
Дъхът й секна, когато Морлънд неспокойно се размърда и ръката му увисна.
И тогава тя я видя. Под ръката му, полускрита от широкия бял ръкав, лежеше подвързана в коприна китайска книга.
Чеси затаи дъх. Гледаше ръчно тъкания плат на подвързията. Възможно ли е това да е книгата, която ще откупи свободата на баща й?
Тя безшумно пропълзя към канапето. Подвързията беше същата. Коприната — висококачествена. А заглавието бе…
Тя се съсредоточи и се опита да разчете китайски те йероглифи на светлината на свещите, ала не успя.
Надвеси се още по-ниско с разтуптяно сърце. Само на няколко сантиметра Морлънд се въртеше в съня си. Помръдна устни и се обърна на една страна. Показа се още малко от книгата.
Чеси се опита да я измъкне с треперещи пръсти.
Само няколко сантиметра още…
В този миг графът се обърна и ръката му попадна върху коприната на гърдите й.
Чеси замръзна.
Силните му пръсти се отвориха и напипаха меката гънка, която бяха открили. По челюстта му заигра един мускул.
Чеси се вкочани, дъхът й спря зад стиснатите й зъби, докато опитните пръсти на Морлънд бавно и вещо изучаваха тази девствена територия.
Обля я гореща вълна, но тя не помръдна. Боеше се да се отдръпне, дори да диша, за да не го събуди.
Твърдите му пръсти се плъзнаха напред-назад. Всяко движение възпламеняваше плътта й. Чеси щеше да изстене, когато той намери настръхналото зърно, което бе станало голямо от умелата му ласка.
Морлънд също го усети. Той изохка и затърка стегнатото, настръхнало зърно между пръстите си.
Гореща и безразсъдна страст се разгоря между тях, сладостна и буйна като тропическа нощ.
Морлънд настръхна. Свъси вежди и се обърна на една страна, мърморейки тихо.
— Стига! Махни се, проклятие…
Дори сега Чеси не можеше да помръдне. Краката й бяха омекнали, а странното разтапящо усещане, което тръгна от гърлото й и се спря чак в неназовимото място между бедрата й, не можеше дори да се опише.
Плахо заотстъпва към нишата на прозореца, когато Морлънд лекичко извика. Тя чакаше с разтуптяно сърце.
Морлънд се хвана за крака и започна да се мята. Ноктите му се забиха в кадифените възглавнички.
— Слез долу, Симс! От хълма идват стрелци, човече! Симс? О, Боже… — простена с накъсан глас. — Помогнете, сержант. Бързо, той е ранен! Побързайте или… Господи, те настъпват! Няма време. Стегнете тази редица, сержант. Мърдай, човече! Направи го веднага или ще бъде късно!
Чеси слушаше в смразяващата тишина и гледаше Морлънд, който неспокойно се въртеше. Дългите му пръсти сграбчиха избледнелите възглавници. Странна, изгаряща болка заседна в гърлото й.
Усети неудържим порив да хване ръката му и да го утеши, да го събуди и освободи от мрачния кошмар.
Ала Чеси знаеше, че не може да допусне лорд Морлънд да я види тук. Оставаше й само да гледа, скована от ужас, докато графът се мяташе върху кадифеното канапе, а съзнанието му блуждаеше надалеч, сред пустите скалисти дефилета на Португалия и Испания.