След това грубо изруга и хвърли рисунката в огъня.
Оранжевите пламъци изсъскаха и плъзнаха димящи по усмихнатото лице на Тони Морлънд. Черни дупки прогризаха платното и огънят го погълна.
Мъжът до решетката се смееше, докато лицето на Морлънд се гърчеше, преди да се превърне в пепел.
— Приятно ли ви е? — обърна се той към жената зад гърба му.
— Безкрайно.
Той пусна ножа и разхлаби шалчето си.
— Елате тук и ми покажете колко.
2.
— Каква книга?
— За насладите. В Азия съществува от памтивека, доколкото разбрах. — Адмиралът навъси гъстите си вежди и намръщен обиколи с поглед полираната до блясък орехова маса от челното място, което заемаше.
Беше ядосан. Изобщо не понасяше да поставят под съмнение идеите му, а пък това да си го позволява безочливо парвеню като Атъртън, бе направо непоносимо!
Предизвикалият яростта на адмирала, седнал в далечния край на масата, изсумтя презрително:
— Мен ако питате, това е пълна глупост. Някакви си неприлични картинки.
— Не си спомням да съм ви питал, Атъртън. Напротив, добре си спомням, че миналия месец комисията ви забрани да участвате при вземането на бъдещи решения от тази камара.
— Извинете, но това предложение беше отхвърлено. — Графът на Морлънд стоеше в отсрещния край на залата. Очите му не изпускаха нищо въпреки привидната му незаинтересованост. — Сигурно ще си спомните съобщението, адмирале. Май беше миналата седмица.
О, да, адмиралът си спомняше. Съвсем точно. Никога не би забравил мига, в който отхвърлиха категорично изразената му воля.
Ала той не би го признал пред тази змия Атъртън.
— Съобщение ли? Какво съобщение?
Сините, с цвят на сапфир, очи на лорд Морлънд се присвиха. Забеляза руменината, плъзнала по лицето на адмирала.
— Ах, какъв пропуск от моя страна. Струва ми се, че по това време бяхте в Карлтън Хаус — измъкна се съобразително той.
— Миналата седмица ли казвате? — Адмиралът изсумтя. — Чудно как съм го пропуснал. — Той измери Атъртън с неодобрителен поглед и пак се обърна към графа. — Достатъчно по въпроса. Искам да чуя повече за книгата на насладите.
В дъното на масата Атъртън се разшава, мърморейки раздразнено.
Морлънд чуваше всяка дума.
— Значи мислите, че това е глупост, Атъртън? Просто някакъв недостоен боклук? Не мога да се съглася. Уверявам ви, че е много повече от непристойна. Такива книги далеч надминават въображението. Все пак те изпълняват ролята на наръчник.
— Да, наръчник за пъкъла, доколкото схващам — избухна лорд Уорбъртън, известен с пуританските си възгледи.
Лорд Морлънд леко се усмихна.
— Според нашите разбирания, сигурно, Уорбъртън. Ала има и такива, които твърдят, че физическото общуване е път към екстаза, към религиозното извисяване. Когато се прави както трябва, разбира се.
Мъжете около масата шумно се изсмяха.
— Никога не съм чувал подобно нещо — излая Атъртън и яростно издърпа жилетката си, която се бе заклещила под стърчащото шкембе. — Започвам да си мисля, Морлънд, че твърде дълго умувате над тези ваши дивашки книжки. Цялата идея е абсурдна.
Бавно, лениво усмихнат, Морлънд прекоси стаята, стъпвайки по персийския килим. Куцаше едва забележимо. Наля си от питието върху палисандровата масичка и остана дълго време неподвижен, загледан през прозореца в суматохата по „Грейт Джордж Стрийт“ и моста на Уестминстър.
Всичко е толкова обичайно, помисли си той. И толкова различно от шума, пъстроцветието и суматохата в Макао или Кайро.
Не беше обаче нито по-съдържателно, нито по-житейски правилно, само защото си англичанин. Не че Морлънд можеше да обясни това на тези мъже.
Той разклати питието си.
— Така ли мислите, Атъртън? Що се отнася до мен, смятам, че съм чел твърде малко. Никога няма да постигнем съгласие по този въпрос. И все пак аз донесох една такава книга. Разбира се, тя не може да се сравнява с изискания стил на съкровището, което ви описах. Моята е без перли и нефрити, без майсторския рисунък на древния шедьовър. И въпреки това ще ви помогне да получите някаква представа за какво става дума.
Морлънд внимателно вдигна кожената си чанта и извади подвързана в коприна книга.
Ако комисията няма да я одобри, нека да го стори още сега, а не по-късно, помисли си мрачно. Във всички случаи е по-добре да знаят в какво точно се забъркват.
Мъжете край масата се наведоха напред. Морлънд бавно отвори коприненото фолио пред очите им и освободи закопчалките от слонова кост, разгръщайки първата страница.