— Това е Мърси — представи я Мелиса. — Намерихме я по пътя за насам — снижи глас и прошепна: — Тя е сираче.
Детето бе някак познато. Ариста бе сигурна, че е виждала момиченцето и преди.
— Не, съжалявам. Не съм императрицата. Казвам се Ариста.
— Може ли да видя императрицата?
— Страхувам се, че не може. Тя е много заета.
Нетърпеливото изражение на детето бе заменено с разочарование.
— Аркадиус каза, че когато отида в Акуеста, трябва да се срещна с императрицата.
Принцесата се вгледа в личицето ѝ за момент.
— Аркадиус? Сега си спомням. Срещнахме се миналата година, нали? — Ариста огледа оставащите бежанци, но старият ѝ учител не бе сред тях. Тогава забеляза раздвижване откъм вързопа. — Какво носиш там?
Преди момичето да отговори, от вързопа надникна главата на миеща мечка.
— Казва се мистър Рингс.
Ариста се приведе и робата ѝ засия с мек розов оттенък. Очите на Мърси се разшириха развълнувано.
— Магия! — възкликна тя. Протегна ръка, сетне спря и погледна нагоре.
— Може да я докоснеш — каза ѝ Ариста.
— Хлъзгаво е — каза тя, прокарвайки пръсти по плата. — Аркадиус също можеше да прави магия.
— Къде е Аркадиус?
Момиченцето не отговори, потръпвайки от студ.
— О, съжалявам! И двете трябва да сте измръзнали. Да влезем вътре.
Оставяйки бледосинята зима зад себе си, те пристъпиха в осветеното от факли фоайе. Воят на вятъра бе пресечен от затръшването на вратите, отекнало в залата. Момиченцето възхитено оглеждаше стълбището, каменните арки и колони. Група бежанци, увити в одеяла, трепереха в очакване да бъдат упътени.
— Ваше Височество — прошепна Мелиса, — открихме Мърси сама на кон.
— Сама? Но къде е… — тя се поколеба, виждайки сведените очи на детето.
— Тя не каза много, но… съжалявам.
Сиянието на робата понамаля, цветът ѝ стана син.
— Мъртъв ли е?
Първо Есрахаддон, сега и Аркадиус.
— Елфите опожариха Гхент — каза Мелиса. — Шеридън и Ерванон ги няма.
— Няма ги?
— Изгоряха.
— Но кулата на Гленморган, Короносната кула…
Мелиса поклати глава.
— Присъединихме се към хора, отстъпващи на юг. Неколцина я видели да пада. Един каза, че приличала на повалена детска играчка. Всичко изчезва — очите на Мелиса се навлажниха. — Те не могат да бъдат спрени.
— Може ли да пусна мистър Рингс да си поиграе? — попита Мърси.
— Какво? О, стига да го държиш под око — каза Ариста. — Тук има куче, което може да го налапа.
Момиченцето постави миещата мечка на пода. Животинчето задуши и внимателно отиде до стената край стълбите, където се впусна в систематично проучване. Мърси го последва и приседна на най-долното стъпало.
— Не мога да повярвам, че Аркадиус е мъртъв.
… на Зимния фестивал Ули Вермар свършва. Те ще дойдат — без рога всички ще умрат. Думите на Есрахаддон отекваха в главата на Ариста. Предупредителни думи, примесени със слова, чието значение още не разбираше напълно.
Мърси се прозина и отпусна брадичка в дланите си. Мистър Рингс шареше по стъпалото, изследвайки света.
— Уморена е — каза Ариста. — Май разливат супа в голямата зала. Искаш ли супа, Мърси?
Момиченцето вдигна глава, усмихна се и кимна.
— Мистър Рингс също е гладен. Нали, мистър Рингс?
Градът бе по-красив от всичко, което Ариста някога бе виждала. Бели сгради, по-високи и от най-високото дърво, по-високи от които и да е съзирани от нея постройки, протегнали изтънчени снаги към небосклона. Зелени и сини флагове се вееха от върховете им. Път, достатъчно широк за четири карети, прав като копие и покрит с гладки камъни, отвеждаше в града. По него се движеха множество коли, карети и двуколки. Нямаше стени или порта, които да забавят движението им. Нямаше караулка, пред която да спират. Градът бе лишен от кули, барбакан или ров. Стоеше оголен и красив — безстрашен и горд, защитаван само от две лъвски скулптури. Обширността му бе трудна за възприемане, трудна за осмисляне. Цели три хълма заемаше, обгърнал обширната долина, из която лъкатушеше река. Прекрасно място — и тъй познато.
Ариста, трябва да си спомниш.
Чувстваше неотложност, неприятно усещане в стомаха си, тръпки по гърба. Трябваше да напрегне ум, да разреши загадката. Тъй малко време оставаше, но подобна гледка не можеше да бъде забравена. Беше я виждала и преди.