— Тогава Ули Вермар също приключва — каза Майрън. — Първият надул рога става новия крал, сетне го предава на желаещия да го предизвика. Изглежда точно това се е случило — Майрън потупа по една страница. — След битката при Авемпарта, когато Нифрон се канел да нападне родината си…
— Чакай малко — каза Моувин. — Новрон и Нифрон едно и също лице ли са?
— Да — отвърнаха в един глас Майрън, Ариста и Ейдриън.
— Точно както Тешлор е развалената форма на елфическия воин Тешилор, Новрон е развалената форма на Нифрон. Та както казвах, Нифрон възнамерявал да нападне родината си, когато Ули Вермар приключил и елфическият съвет му предоставил рога, правейки го крал, с което войната също приключила.
— Ули Вермар свършил точно тогава? Ужасно удобно звучи — каза Ройс. — Предполагам кралят не е умрял от старост.
Майрън погледна към книгата и зачете на глас.
— И тъй се случило, че в нощта на деня на третото завъртане, бил пратен Моуиндули от рода Миралийт. И от съвета той бил натоварен… — Майрън спря да чете гласно, но очите му летяха по редовете.
— Какво? — попита Ариста, но монахът вдигна пръст.
Всички гледаха как Майрън отгръща друга страница, като очите му се разширяват, а веждите му се повдигат.
— Мили Мар, монахо! — изригна Магнус. — Спри да четеш и ни кажи.
Майрън повдигна очи със смаяно изражение.
— Моуиндули убил краля на елфите.
— А децата му, ако е имал такива, също били убити, нали така?
— Не — отговори Майрън, изненадвайки Ройс. — Синът му оцелял.
— Но в това няма логика — рече Ариста. — Ако синът му е бил жив, защо не е станал крал. Защо е свършил Ули Вермар?
— Защото — отвърна Майрън — синът му бил Моуиндули.
Отне им момент да разберат. Разбирането отне различно време при всекиго, съпътствано от подобаващ звук.
— Значи Моуиндули не е могъл да наследи трона, защото е извършил убийство? — попита Ейдриън.
— Кралеубийство — поправи го Майрън. — Значително по-зле гледано в елфическото общество, защото това излага на риск основата на цивилизацията им и мира, който Феррол им дарил с рога. В резултат Моуиндули бил прогонен — остракиран от елфическото общество и прокълнат от Феррол, губейки правото си да влезе в Алисин, елфическия задгробен живот.
— Защо тогава го е направил? — запита Ариста.
— Принцеса Феърлейн не казва. Може би никой не знае.
— Значи Новрон надул рога, станал крал и приключил войната — Ейдриън си дояде и сгъна раницата си.
— Със сигурност това е бил планът — каза Майрън. — Не се е очаквало някой да надуе рога след Новрон. Не се очаквало да бъде предизвикан. Законите гласят, че ако рогът бъде предоставен, но не бъде надут от претендент в рамките на деня, кралят си запазва короната.
— Но претендент се е появил?
— Моуиндули — рече монахът. — Няма ограничения кой може да надуе рога, стига само да има елфическа кръв. Дори и прокуденик, отритнат от Феррол, може да отправи предизвикателство. И ако спечели…
— Ако спечели, отново е в играта — довърши Ройс.
— Да.
— Но той загубил, нали така? — запита Моувин.
— Новрон бил закален в битки ветеран от продължителна война — заключи Ейдриън. — А Майрън каза, че Моуиндули бил още младок?
— Да — монахът кимна. — Било е бързо и унизително поражение.
— Но в това няма смисъл — рече принцесата. — Есрахаддон ни каза, че е убеден, че Моуиндули е още жив.
— Нифрон не убил Моуиндули. Макар предизвикателството да е до смърт, Нифрон го пощадил. Вероятно защото противникът му е бил много млад, а може би и защото като остракиран не представлявал заплаха. Знае се само, че Моуиндули завинаги бил прогонен от Ериван.
— И как е умрял Новрон? — полюбопитства Моувин.
— Бил е убит.
— От?
— Никой не знае.
— Аз бих заложил на Моуиндули — отбеляза Ройс.
— Хм — Ариста дръпна долната си устна, потъвайки в размисъл.
— Какво? — каза крадецът.
— Просто си мислех за предсмъртните думи на Есрахаддон. Предупреди, че Ули Вермар свършва, че трябва да отведа наследника до Персепликуис, за да взема рога. Но последните му слова бяха: „Патриархът… е същият…“ Все си мислех, че смъртта го накара да замлъкне преждевременно, но ако е искал да каже само това? Майрън, колко патриарси е имало?