— Най-сетне — каза старецът, доближавайки го до устните си. Наду и във въздуха се разнесе чиста заплашителна нота. Звукът не се отличаваше с музикални качества, наместо това звучеше като плач — писък, изпълнен с омраза и ненавист. Останалите инстинктивно отстъпиха назад, докато Ариста не усети форзициите зад гърба си. Старецът сведе ръце, на лицето му имаше усмивка. — Справихте се добре.
Коне прогърмяха на върха на хълма. Принцесата бе удивена от елегантността и грацията на елфическите лордове, облечени в синьо и златно, увенчали глави с лъвски шлемове. Придружаваше ги Модина, следвана от Мърси и Али, които и двете изглеждаха изтощени.
Един от ездачите слезе, махна шлема си и се приближи към тях. Посочи към рога и бързо заговори на елфически. Ариста не можа да разбере всяка дума, но долови, че той се представи като Ирауондона от Асендуайр, действащ стюард на Ериван. Питаше кой е надул рога.
Патриархът се изправи пред елфическия лорд и издигна ръце. Чертите му се промениха. Лицето му се издължи, носът му се стесни, веждите се сведоха, ушите се изостриха, а очите му проблеснаха в лъчистозелено. Снагата му се издължи, пръстите станаха по-дълги, по-тънки. Единственото непроменено нещо остана бялата, почти морава коса.
— Съзрете Моуиндули от Миралийт, който скоро ще бъде крал на Ериван, император на Елан, повелител на света.
Думите бяха изговорени бавно, отчетливо, така че дори Ариста ги разбра.
Отметна глава назад, разпери ръце и бавно се завъртя, позволявайки им да го огледат. Всички, дори елфите, се взираха, смаяни от трансформацията.
Моуиндули и елфическият лорд бързо заговориха. Ирауондона посочи към Модина по време на разговора им. Ариста разбираше само откъслеци, но сърцето ѝ се сви, когато чу Майрън да промърморва:
— Опа.
И добави:
— Моуиндули знае за Гаунт.
— Какво? — попита Ариста.
— Току-що каза на Ирауондона, че той е надул рога, а елфическият лорд отговори, че му е довел опонента. Но Моуиндули каза, че Модина не е наследникът, а Дигън, както и че Дигън се крие в дупката зад нас.
Моуиндули се обърна с лице към тях.
— Зная всичко за плана ви. Пазителят ви трябваше да обръща по-голямо внимание на Есрахаддоновите думи. Или си забравил какво ти каза той при последната ви среща?
Ариста погледна въпросително към Ейдриън.
— Каза много неща.
— Обясни — продължи Моуиндули, — че не може да ти каже всичко, защото всички негови разговори били подслушвани.
— Слушал си? — попита принцесата.
— Непрекъснато следях Есрахаддон докато умре, но той рядко казваше нещо важно. Подслушването му беше лесно, тъй като го познавах толкова добре. По време на малкото ви пътешествие следях джуджето. Изкуството не работеше толкова добре с него, но пак беше достатъчно — той погледна към Магнус. — С теб ще се оправя след коронацията си. Междувременно можете да дадете знак на Ройс да доведе Гаунт. Той е в безопасност. Никой няма да нарани мен или него сега, когато благословията на Феррол е връз нас. Можем да бъдем наранени само по време на двубоя и то само един от друг. Така че последният потомък на Новрон е в безопасност до утре призори. Ритуалът има правила, към които трябва да се придържаме.
Шумолене в гъсталаците оповести приближаването на две фигури от отвора. Дигън се промуши напред, следван от Ройс. Гаунт изглеждаше пребледнял и тъй плувнал в пот, че кичурите лепнеха по челото му.
Моуиндули се обърна към лорд Ирауондона и оповести на елфически:
— Това е Наследникът на Новрон — и посочи към Гаунт.
Елфическите лордове и един възрастен елф с шлем-бухал погледнаха скептично към Гаунт. Преценяваха го няколко минути, след което обширно заговориха с Моуиндули. Когато приключиха, елфите и Моуиндули се отправиха обратно нагоре, оставяйки отряда сред снега.
— Какво стана? — попита Ейдриън.
— Двубоят ще започне утре призори — обясни монахът.
Елфите лагеруваха на върха на хълма. Приключенците се събраха пред Бърлогата, скатала се сред зелениките на склона. Ейдриън накладе огън и помоли момчетата да съберат още дърва, което те сториха, ограничавайки търсенето си до подножието на хълма. Стана бавно, тъй като те непрекъснато поглеждаха през рамо към върха.
На Модина и момичетата бе позволено да се присъединят към вида си и императрицата настани двете си спътнички край огъня, преди да се приближи до Ариста. Бе облечена в красива черна рокля, полата на която бе повдигнала с ръце, вървейки към останалите.
— Какво става? — попита императрицата.