Ариста пое ръката ѝ в мига, в който Модина се приближи.
— Всичко ще бъде наред. Дигън, като последен потомък на Новрон, ще се сражава утре. Ако победи, ще стане владетел на елфите и те ще му се подчиняват.
Бръчки на тревога прорязаха лицето на императрицата.
— Ако Дигън загуби, нямаме никаква надежда. Нямаш си представа на какво са способни елфите. Акуеста бе разрушена за минути. Стените паднаха и всяка сграда, която не беше изработена от камък, изгоря до основи. Страх ме е дори да си помисля за бройката мъртви. Опитах, опитах всичко, но… Те ни прегазиха с толкова малко усилия. Ако Дигън се провали…
— Няма — рече Ейдриън. — Ариста има план.
— Не мога да си припиша заслугите — каза принцесата. — Идеята беше на Есрахаддон. Смятам, че това е било намерението му от мига, в който е избягал от Гутария.
— Каква е тя? — запита императрицата.
Ариста и Ейдриън се спогледаха, преди принцесата да каже:
— Не мога да споделя.
Модина повдигна вежди.
— Патриархът е истински елф и много могъщ магьосник. Той предизвика Дигън. Очевидно притежава умението да подслушва разговори.
Императрицата кимна.
— Тогава не казвай нищо. Имам ти доверие. Досега не си ме проваляла.
— Как са момичетата? — попита Ариста.
— Изплашени. Али питаше за баща си и Елдън. Приемам, че те са…
— Да, бяха убити. Както и брат ми.
Модина кимна.
— Съжалявам. Ако има нещо, което… — гласът ѝ се задави. Тя обърса очи. — Велики Марибор, кълна се, че Гаунт може да получи престола, а аз ще се върна към фермерството до края на живота си и ще съм доволна да гладувам — само той да спечели. Искам да знаете, че всички сме ви длъжници за това, което сторихте, за саможертвите на Олрик, Уайът и Елдън. Каквото и да се случи утре, днес вие сте герои.
Ейдриън, Ройс и Моувин дръпнаха Гаунт настрана, за да му предадат някои последни уроци. Ариста насочи вниманието си към хребета, където пъстри шатри се издигаха сред странни гласове, пеещи древни песни. Напрежението край огъня бе осезаемо. С изключение на Гаунт, монсеньор Мъртън показваше най-голяма загриженост. Седеше върху дъното на обърната кофа, взирайки се в огъня. Не след дълго Майрън приседна до него и двамата се впуснаха в обширен разговор.
Майрън бе единственият, който не показваше признаци на тревога. След като поговори с Мъртън, отиде при момчетата, оглеждайки как са построили Бърлогата и задавайки многобройни въпроси за конете. Те му разказаха как студът замразявал плюнките им и монахът се удивляваше на историите. Помогна им да сготвят вечеря, намирайки им работа първо по приготовлението ѝ, сетне и в разтребването.
Слънцето залезе и мракът ги погълна, нарушаван единствено от светлината на лагерния огън. Последният не се отличаваше особено от онзи, в сиянието на който Ариста бе стояла наблизо преди година. Може би малко по-нагоре по склона. Толкова много неща се бяха случили оттогава, толкова много се бе променило от онази нощ, когато бе яздила към неизвестното с Етчър. С него се чувстваше изгубена сред пустошта. Сега се чувстваше в центъра на света.
Тя също бе различна. Може би всички бяха.
— Защо не си легнете вътре с момичетата? — обърна се Ейдриън към Модина, виждайки двечките да се прозяват. — Нямате нищо против, нали, момчета?
Всички те поклатиха глава, взирайки се в императрицата.
— Къде ще спи Дигън? — попита Модина, поглеждайки към огъня, където Гаунт повтаряше прозевките на момичетата.
— Край огъня с останалите, предполагам — отвърна Ейдриън.
Императрицата повиши глас и каза:
— Дигън, тази нощ ще спиш с мен в убежището.
Гаунт подбели очи.
— Наистина оценявам предложението, но сега не е времето за…
— Трябваш ни отпочинал. Съдбата на вида ни зависи от утрешната ти победа. Убежището е най-удобното възможно място за нощувка. Ще спиш вътре, разбра ли?
Той кимна с изражение, което показваше липса на воля за спор.
Модина се изправи, погледна към Ариста, сетне я прегърна и я целуна.
— Още веднъж ти благодаря.
Тя обиколи огъня, благодарейки, целувайки и прегръщайки всички. Сетне, обърсвайки очи, тя се оттегли в Бърлогата.
— Смяташ ли, че ще проработи? — Ариста попита Ейдриън, който се подсмихна. — Съжалявам. Просто съм нервна. В крайна сметка идеята беше моя.
— И то адски добра. Споменавал ли съм колко сте умна?
Тя се намръщи.
— Не съм толкова умна — просто ти си заслепен от любов.