— Да не си си изгубил ума? — запита Ейдриън.
— Съжалявам — рече монахът.
— Аз не — широко ухилен, Моувин го потупа по гърба. — Ти си новият ми герой.
Глава 27
Предизвикателството
Тромпети оповестиха сивотата на предстоящото утро.
През нощта елфите бяха преобразили върха на хълма Амбертън. На мястото на останките от древни стени и полузаровени колони се издигаха седем огромни шатри с бляскави знамена. Сред мъгливата белота на топящия се сняг ниска стена от калинови клони оформяше арена, осветена от факли със син пламък. Барабани последваха фанфарите, загърмели в заплашителен ритъм — туптенето на един древен народ.
Дигън потръпваше от студа, изглеждайки още по-зле и от вчера. Ейдриън, Ройс и Моувин го наливаха с кафе, което димеше като някаква вълшебна отвара. Гаунт стискаше чашата с две ръце, а течността все така заплашваше да се излее. Ариста бе здраво стъпила сред студената роса. Чакането бе напрегнало всеки мускул в тялото ѝ. Всички изчакваха. Тримата нашепваха последни напътствия в ухото на Гаунт, но като се изключи това, беше тихо. Стояха като камъните на върха, неволни свидетели.
Модина беше с момичетата, приготвяйки се да посрещне изгрева, който можеше да се окаже последен. На няколко крачки от нея стояха момчетата заедно с Магнус и Майрън. Те оформяха редица, идентично застанали със скръстени на гърдите ръце — и всички погледи вперени в Дигън.
Моуиндули изглеждаше спокоен, бе седнал в стола си, протегнал и кръстосал крака, затворил очи, сякаш спи. Останалите елфи обикаляха наоколо на малки групички, говорейки с приглушени, почтителни гласове. Ариста предположи, че за тях това е свещена религиозна церемония. Но за онези от нейната група бе просто ужасяващо.
Тя се обърна, когато чу монсеньор Мъртън да казва:
— Зная, че имаш добра причина.
Първоначално тя си помисли, че говори на нея, но тогава видя, че очите му са насочени нагоре.
— Но трябва да разбереш, че аз съм просто невежият глупак, създаден от теб. Не казвам това като обида, разбира се. И през ум не ми минава. Кой съм аз да съдя твоето творение? Но все пак се надявам, че разговорите ни са ти доставяли удоволствие. Аз съм… ако не друго, то поне забавен, нали, повелителю? Би ли искал да се лишиш от това? Много от нас са забавни, би било жалко да изчезнем. Мислил ли си колко много ще ти липсваме?
Той поспря, сякаш слушайки, сетне кимна.
— Какво каза той? — запита принцесата.
Мъртън сепнато я погледна.
— О? Каквото казва винаги.
Ариста изчакваше, но той не обясни.
Барабаните забиха по-силно, в по-отсечен ритъм. Небето започна да просветлява, наскоро завърналите се на север птици започнаха да пеят. Лицата на човеци и елфи станаха още по-сериозни при появата на жреца на Феррол, кадящ агар. Той тихо запя на елфически.
Гаунт допря ръка до гърдите си, потърка ризата и прошепна нещо. Ариста потръпна, а Ейдриън тихо просъска. Дигън си отдръпна ръката. Принцесата погледна към Моуиндули и заподозря, че бедата е сторена. Старият елф присви очи към опонента си.
Моуиндули се изправи и закрачи към Гаунт. Погледна към хоризонта на изток.
— Не остава много — рече той. — Просто исках да ти пожелая късмет.
Някогашният патриарх протегна ръка. Гаунт я погледна колебливо, но също протегна своята. Моуиндули ловко и бързо разкъса яката на опонента си, разкривайки висящия на врата му медальон. Дигън се олюля назад, Ейдриън и Ройс бързо го отдръпнаха. Моуиндули се усмихна презрително, сетне погледна към Ариста, после към Ейдриън, накрая към Майрън. Оглеждаше се припряно, нервно.
— Почти е време — напомни му Ройс. — Как ли ще се справиш, когато магията ти е безполезна?
Моуиндули се усмихна и започна да се смее през зъби.
— Муер вир ааран дулйер! — внезапно изкрещя той. Всички елфи се обърнаха към него. Всички останали погледнаха към Майрън.
— Използва Правото на представител — рече монахът.
— Какво означава това? — запита Ройс.
— Означава, че кара друг да се бие вместо него.
— Може ли да прави това? — попита принцесата.
— Да — отвърна Майрън. — Спомнете си изписаното върху рога:
— Ако представителят спечели, Моуиндули ще стане крал.
— Биринит кон дулйер бен лар Ирауондона! — викна Моуиндули и сред елфите се понесе високо мърморене, докато се обръщаха към елфическия водач.
— По дяволите — каза Ейдриън. — Трябваше да избере големия. Убеден съм, че той знае да се бие.