Лорд Ирауондона пристъпи напред в сияйната си броня. Каза нещо, което никой от тях не чу. Моуиндули отвърна с кимване и Ирауондона издигна ръце, изкрещявайки:
— Дуйлер е финис дан искабарет бен Моуиндули!
— Току-що прие — докладва Майрън.
Гаунт, който клатеше глава, изригна:
— Няма да се бия с него. Трябваше да се бия със старчето, не с тоя.
— Майрън — Ариста завъртя монаха към себе си. — Гаунт може ли да стори същото? Може ли да си избере представител?
— Да. Така смятам. Би било логично, тъй като цялото предизвикателство е изградено върху идеята за равностоен бой.
Тя гледаше как лорд Ирауондона маха наметалото си. Елфът изглеждаше заплашително дори и от другия край на полето.
— Ейдриън е единственият, който има шанс да победи. Определи него за свой представител. Майрън, кажи на Гаунт думите.
— Не бяха на рога.
— Току-що го чу — напомни му Ройс. — Просто повтори думите на Моуиндули — и бързичко.
— О, да. Муер вир ааран дулйер — рече монахът.
— Муер вир… ааран — Гаунт се запъна.
— Дулйер — прошепна Майрън.
— Дулйер! — изкрещя Дигън.
Елфите се обърнаха.
— Сега следващото изречение и замени Ирауондона с моето име — рече Ейдриън.
Майрън му подаде репликите и Гаунт ги повтори. За момент елфите изглеждаха объркани, докато Гаунт не посочи към Ейдриън. Майрън каза нужните думи на Ейдриън и Ариста трепереща го чу да ги повтаря на висок глас, приемайки да се сражава вместо Гаунт.
— Дигън — каза тя, — върни медальона на Ейдриън.
— Но той каза…
— Зная какво каза, ще ти го върне след боя, но точно сега се нуждае от цялата налична помощ. Дай му го!
Дигън го откачи от врата си и ѝ го подаде.
— Момчета! — викна Ейдриън. — Донесете ми вързопа, дето е до одеялото ми. И щита!
Четиримата спринтираха надолу по хълма.
— Можеш да го надвиеш, нали? — запита принцесата, докато му окачваше амулета. Тя трепереше. — Ще го победиш за мен, нали? Не можеш да ме оставиш като Емъри и Хилфред. Знаеш, че не бих понесла това, нали? Знаеш това — трябва да победиш.
— За вас? Всичко — рече той и я целуна, притискайки я към себе си.
Момчетата се върнаха и разопаковаха вързопа, разкривайки брилянтната броня на Джериш Грелад.
— Помогнете да я навлека — каза Ейдриън. Всички, включително Дигън и Майрън, се заеха да помагат с каквото могат.
Пред тях изникна елф, държащ една от странните алебарди, които бяха видели изобразени в Персепликуис. Протегна я към Ейдриън.
— Знаеш ли как да използваш това? — попита Ариста.
— Никога не съм докосвал преди.
— Нещо ми подсказва, че той е — рече тя, докато от другата страна на полето лорд Ирауондона повдигна своята алебарда с раздалечени ръце. Завъртя я със забележителна скорост, така че остриетата запяха.
— Да, смятам, че сте права.
Ейдриън си пое дъх и се обърна към нея. Очите им се срещнаха в мига, в който слънцето просия над дърветата и обля лицата им. Ейдриън изглеждаше красив, блестейки в златната си броня. Приличаше на древен бог, преродил се в света на хората.
Жрецът на Феррол изкрещя нещо и Майрън нямаше нужда да го превежда.
Беше време.
Ариста се затрудняваше да диша и краката ѝ омекнаха, гледайки как Ейдриън пристъпва в кръга факли. Той пристъпи в центъра и зачака, стъпвайки здраво в утъпкания сняг, променяйки захвата си на странното оръжие.
Тя погледна към Моуиндули, който вече не се усмихваше. Лицето му показваше загриженост, докато Ирауондона пристъпваше в кръга. Сините факли проблясваха при преминаването му, елфическият лорд крачеше небрежно, уверено.
— Ейдриън е най-добрият в света, Ариста — прошепна ѝ Моувин. — По-добър от Пикърингови, по-добър от Брага, по-добър от…
— По-добър от елфически лорд? — остро запита тя. — Който вероятно си е играл с това оръжие от малък — от около хиляда и петстотин години!
Барабаните прогърмяха, а роговете още веднъж нададоха остър звук, наранил ушите ѝ. Тя се опита да преглътне, но откри, че в гърлото ѝ е заседнала буца. Сърцето бясно блъскаше в гърдите ѝ, ръцете ѝ се повдигнаха, сякаш в опит да го задържат.
Ейдриън изчакваше неловко в центъра, сякаш несигурен дали битката е започнала. Ирауондона обикаляше из кръга, въртейки оръжие, премятайки го през рамене, под ръката и около кръста, усмихвайки се на тълпата. Хвърли алебардата си над главата, където тя се завъртя с такава сила, че издаде звука на летящи птици. Улови я отново и се изсмя.