— Ха-ха! — изсмя се Ейдриън. — Не си чак толкова бърз! Сега си…
Нямаше кръв.
Двамата отново погледнаха към чистото острие и недокоснатото месо. Ирауондона бавно започна да се усмихва.
— Мили Марибор! — проплака Ариста. — Не отново, моля те, боже, не отново!
— Какво има? — запита Моувин. — Какво не е наред?
— Ейдриън не може да го нарани. Не разбирам. Да не сме направили грешка, посочвайки него за представител?
Елфическият лорд, ухилен самоуверено, атакува отново, този път по-открито. Ейдриън отскочи и контраатакува, ударът му намери врата на противника. Дългото острие се плъзна нагоре по гърлото. Главата на Ирауондона отскочи нагоре, но острието за пореден път не го нарани.
Елфът се изсмя.
— Аз съм бог — каза той, започвайки да атакува без страх.
— Не! — изкрещя Ариста, оглеждайки останалите отчаяно сред започналите да изпълват очите ѝ сълзи. — Божичко, Ройс, направи нещо! Спаси го! Моля те, трябва да го спасиш!
Ройс погледна към Ейдриън, който отстъпваше изпод сипещите се като градушка удари на Ирауондона. Елфическият владетел не го оставяше да си поеме дъх. Ейдриън можеше единствено да отскача или да посреща ударите. Нямаше да издържи още дълго.
Изтегли Алвърстоун от ножницата. Не бе имало нещо, което острието да не пререже. Ейдриън дори го бе използвал, за да ослепи гиларабрина, който трябваше да бъде неуязвим за всички оръжия, освен онова, носещо името му.
На ринга Ирауондона замахна силно над главата си. Ейдриън вдигна оръжието си, за да отрази удара — дългото острие го порази. С оглушително пращене дръжката се счупи на две. Острието продължи, намирайки гърдите му. Бронята не му позволи да проникне, но Ройс чу пропукване и Ейдриън извика. Но успя да препъне Ирауондона на земята. Дишаше тежко, лицето му бе сгърчено от болка. Изплю кръв и се олюля.
— Съжалявам, Ариста — толкова съжалявам.
— Сбогувай се с представителя си, Гаунт — обяви Моуиндули. — Сега аз ще стана крал, както и трябваше да бъде.
Ройс се втурна към стария елф.
Моуиндули изглеждаше развеселен за миг, сетне шокиран. Телохранителите му пристъпиха напред, но в последния миг Ройс отскочи настрани и се гмурна към Моуиндули. Заби кинжала в гръдта на стареца. Столът се преобърна, двамата паднаха в снега.
Моуиндули не беше наранен.
— Благословията на Феррол е връз мен, глупако! Не можеш да ме нараниш — но нищо подобно не закриля теб!
Махна с ръка и огнен стълб погълна Ройс, пламъците скрили тялото му.
— Ройс! — изкрещя Ариста. Вдигна ръце да спре заклинанието, но преди да го стори, крадецът пристъпи от пламъците.
Всички застинаха.
Дори Ирауондона спря.
Когато огънят утихна, Ройс остана невредим.
— Не може да бъде — каза Моуиндули.
Тогава очите на стария елф се разшириха.
— Ирауондона! — изкрещя той. — Остави го! Убий ето този! Убий Ройс Мелбърн!
Елфическият лорд изглеждаше объркан, поглеждайки обратно към Ейдриън, който се бе срутил на колене и се мъчеше да си поеме въздух, ръцете и краката му покрити с кръв.
— Гаунт не е наследникът, Ейдриън е безполезен — викна Моуиндули. — Този е. Ройс Мелбърн е Наследникът на Новрон. Убий го. Убий го веднага!
Ройс изглеждаше не по-малко смаян от останалите.
Ирауондона остави Ейдриън и закрачи към Ройс и Моуиндули.
— Майрън! Майрън! — изкрещя Ариста. — Вода — бинтове — веднага!
Принцесата влетя на ринга и обви ръце около Ейдриън, помагайки му да легне.
— Ройс? — запита Ейдриън. — Ройс е наследникът?
— Да! — каза му Ариста, поливайки раните му с вода и пристягайки ги с превръзки. — Как не съм се сетила по-рано? Аркадиус неслучайно ви е събрал. Някак е знаел. Събрал е закрилник и наследник. Есрахаддон също трябва да е знаел. Гаунт е бил просто диверсия. Когато ме молеше да помогна за намирането на наследника, не каза да помогна да намери Дигън Гаунт, а просто наследника! Заради него успяхме да достигнем рога. Есрахаддон е знаел, че само истинският наследник може да премине покрай гиларабрина. През цялото досегашно време наследникът и пазителят са били заедно.
— Но защо Есрахаддон не ни е казал?
— За да го закриля. Затова отведе всички към Гаунт. Ройс може ли да победи Ирауондона?
Ейдриън поклати глава.
— Никакъв шанс.
— Тогава трябва да побързаме. Все още ти предстои битка.