— Не поглеждай! — нареди Данбъри, пристягайки превръзката.
— Довери се на инстинктите си. Не отгатвай, знай какво прави. Вярвай. Действай!
Ейдриън замахна надясно. Огромният меч на Джериш Грелад улови утринното слънце в острието си и засия за един миг.
— Това е повече от сражение, Ади — каза Данбъри. — Това е каквото си. Каквото ще бъдеш — каквото трябва да бъдеш. Довери му се.
Коленете на Ейдриън удариха снега, разпръсквайки прах снежни кристали. Вече виждаше сянката, мракът на Ирауондона, който падаше отгоре му в гръб. Чувствайки тежестта на меча, той започна падащото извъртане.
Бе удар насляпо.
— Не е нужно да виждаш противника си, за да го убиеш — обясни баща му. — Просто трябва да знаеш къде ще бъде. Това е ключът към всичко. А ако знаеш, за какво са ти очи? Каква полза от зрението? Довери се на наученото и ще го удариш.
Ейдриън продължи движението, издигайки се на коляно, извъртайки рамо, докато хвърляше цялата си тежест в удара. Не погледна. Не се нуждаеше да поглежда. Знаеше. Знаеше точно къде се намира Ирауондона и къде щеше да се намира.
Чу как метал целува метал, когато елфът се опита да отрази удара. Но силата на големия меч и тежестта, подкрепила удара, бяха прекалено много за париране. Металът запя, но оръжието на Ирауондона изхвърча почти без съпротива. Тялото му оказа дори още по-малко съпротивление и Ейдриън завърши замаха, сякаш се упражняваше сам зад ковачницата. Единствената разлика бе бликналата кръв.
Сините факли засияха с ослепителна бяла светлина, сетне угаснаха с гръмко пращене.
— Ир а уондон — рече жрецът на Феррол, сетне, поглеждайки към Ейдриън, добави — Свършено е.
— Не! — изкрещя Моуиндули, вдигайки ръце. Канеше се да заговори, но когато се закашля, кръв блъвна върху робата му. Телохранителите започнаха да изтеглят оръжие, но изчезнаха с пропукване.
Моуиндули се строполи по лице. Зад гърба му стоеше монсеньор Мъртън, хванал окървавения Алвърстоун с две ръце.
Елфите не помръднаха. Стояха мълчаливо със сериозни лица и сведени очи. Никой не погледна към Ирауондона или Моуиндули. Всички се взираха надолу по хълма към Ройс.
— Ейдриън! — изпищя Ариста.
Той си проправи път край елфите, край Модина, момичетата и момчетата, за да намери принцесата коленичила до Ройс. Земята бе подгизнала от кръв, очите на приятеля му бяха затворени.
— Помогнете му! — каза ѝ боецът.
— Не мога! Опитах — проплака тя с ужасени очи.
— Но аз спечелих — рече той, поглеждайки към Майрън. — Закрилата вече я няма, нали?
Монахът кимна.
— Ето, виждате ли? Направете го! Измъкнете го!
— Опитах! — кресна тя. — Да не мислиш, че не опитах! В мига, в който благословията падна, влязох. Но пак не мога да го достигна. Ейдриън… той не иска да бъде спасен. Мисля, че иска да умре.
Ейдриън усети силата да напуска краката му и се строполи на колене.
— Вижда нея, Ейдриън — проплака Ариста, поставяйки главата на Ройс в скута си. — Вижда я в светлината. Дори не ме чува. Вижда само нея и непрекъснато повтаря, че го направил, че те спасил.
Ейдриън кимна. Очите му се наляха със сълзи, той посегна и махна косата от лицето на Ройс.
— По дяволите, Ройс! Не ме оставяй, друже. Хайде, трябва да се върнеш. Най-сетне успях. Убих лошия, спасих кралството, спечелих момичето, а ти разваляш всичко. Не искаш да сториш това, нали? Моля те, все още се нуждаем от теб.
— Какво ще стане, ако той умре? — запита Гаунт над него.
— Елфите ще бъдат без владетел — рече Майрън с треперещ глас. — Следващият елф, който надуе рога, ще стане крал, освен ако не се яви друг претендент, когато ще има дуел. Но във всеки случай елф ще бъде коронован.
— Чуваш ли, Ройс? Още не е свършило. Трябва да живееш, инак всички ще умрем. И тогава няма да си ме спасил. Хайде, друже — той го повдигна на ръце. — Не можеш да си идеш сега.
Ейдриън изучаваше лицето му — нямаше промяна.
— Вече няма какво да те задържа тук, нали? — сълзи се стичаха по страните на Ейдриън. — Обичам те, приятелю — каза той, полагайки го обратно на земята.
Останалите утихнаха, слушайки дишането на Ройс. То ставаше все по-плитко и по-слабо с всяко издишване. Някъде запя птица, вятърът фучеше.
— Кой е той?
Ейдриън чу някакъв гласец да нарушава тишината.
— Тихо, Мърси — каза императрица Модина. — Казва се Ройс, а сега мълчи.
Ейдриън внезапно вдигна поглед.
— Какво? — попита Ариста.
— Гуен — каза той.
— Моля?
— Гуен ми каза как да го спася.