Той зарея поглед.
— Ще отнеме време — години, вероятно десетилетия… Но да, ще бъде красиво.
Вечерният летен ветрец довя кикота на децата, докато Али и Мърси преследваха светулки по склона, недалеч от зелениката, където пет момчета бяха прекарали дни в палатка, която наричаха Бърлогата.
Каретата спря и белоперукестият канцлер Нимбус слезе от нея. Бе облечен в обичайните си крещящи цветове, а на врата му висеше тежката златна верига, оказваща длъжността му. Усмихна се на Амилия и Модина, покланяйки се дълбоко.
— Крайно време беше — отбеляза Модина, която се надигаше да го посрещне.
— Простете, Ваше Високопреосвещенство — той се отръска. — Но имаше много за вършене преди духването на последната свещ в Акуеста.
— Колко ще останеш? — запита Амилия.
— Боя се, че няма да е дълго. Дойдох само да видя какво сте започнали и да се сбогувам.
— Не мога да повярвам, че няма да останеш. Не зная как ще се оправям без теб.
— Уви, както казах на Ваше Високопреосвещенство в нашата кореспонденция, време е да продължа напред. Държите нещата под контрол. Нови Персепликуис напредва по план. И двамата знаем, че приех тази длъжност временно. Потеглям утре сутрин.
— Наистина? — запита Амилия. — Толкова скоро? Мислех, че ще останеш поне за няколко дни.
— Страхувам се, че е така, милейди. Сбогувал съм се многократно и зная, че е добре да става кратко.
— Беше чудесен — каза му Модина, стискайки ръката му. — Империята нямаше да оцелее без теб. Всеки поданик ти дължи благодарност.
Нимбус се обърна към Амилия, сочейки към императрицата.
— Свършихме добра работа с нея, нали? Смятам, че дъската наистина помогна.
— Да — съгласи се Амилия и изтича надолу по стълбите, прегръщайки го силно. Целуна го по бузата, с което го сепна. — Благодаря ти. Благодаря за всичко.
Модина направи на канцлера знак да се приближи и прошепна нещо в ухото му.
— О, да, новата двойка — рече Нимбус, поглеждайки към Ейдриън и Ариста. — Поздравления за сватбата ви. Какво ще правите сега?
— Да — каза Модина. — След като меденият месец свърши и ти беше ръкоположен, сър Ейдриън, какви са плановете ти?
— Не гледай мен. Ариста движи нещата. Аз мислех, че вече ще сме се върнали в Медфорд.
— О, да — тя подбели очи. — Представям си те като крал, слушайки как графовете и бароните си оспорват правото кой има право да пои добитък на северния бряг на Галевир — или разрешаваш спор с църквата за отказа да плаща данъци върху обширните си земи. Не, зная как ще се извъртят нещата. Ще оставиш мен в тронната зала да се оправям с тази бъркотия, докато ти се дуелираш и ходиш на лов. Съжалявам, но управлявах достатъчно. Това само ще направи и двама ни нещастни. Затова дадох Меленгар на Моувин. Така присъединяването на кралството към империята също бе улеснено, защото постът на губернатор е по-лесен от короната. Знаете ли какво правеше нашият рицар по време на медения месец? — Ариста сръга Ейдриън с рамо. — Защо беше твърде зает, за да участва в турнира?
Всички изглеждаха леко неловко, чудейки се какво ще последва.
Ариста направи драматична пауза, сетне продължи:
— Работеше като ковач в Хинтиндар.
Магнус се изкикоти, Модина скромно се усмихна, но Ръсел Ботуик зарева от смях. Не спря да се пляска по бедрото, докато Лина не положи ръка на крака му.
— Романтичен си — рече той през сълзи на кикот. — Да млатиш наковалнята вместо…
— Ръсел! — сопна се Лина.
— Какво? — запита той, учудено поглеждайки съпругата си. — Просто казвам, че човекът си е объркал приоритетите.
— Е, не е като да съм там денонощно — оправда се Ейдриън. — Но Гримболд се е махнал преди година и имаше много работа. Отчаяни са. Мразя да гледам бащината ковачница затихнала. Земеделската работа отнемаше двойно повече време със затъпените мотики и лопати.
— Но това не е най-подобаващото занимание за един тешлор — изтъкна Нимбус. — А вие… последният повелител на Изкуството… с какво си запълвахте времето?
— Опитах се да се науча да пека — тя си спечели множество изненадани погледи, най-вече от Модина, Амилия и Лина. — Не, наистина, станала съм добра. Арбър казва, че съм готова да смесвам ръж и пшеница.
Нимбус погледна към Модина, която кимна.
Императрицата се приведе.
— Бих желала да ви запитам нещо. Двамата с главния канцлер обсъдихме въпроса и смятам, че той е прав. Има толкова много неща, които трябва да бъдат свършени. Ще има още бунтове като тези през пролетта. С оттеглянето на елфите гоблините отново безчинстват. И, разбира се, нещо трябва да се направи за Тур Дел Фур.