— Винаги внимавам. О, и ми направи една услуга. Погрижи се Магнус да получи това — подаде му Алвърстоун. — Изчакай да си ида и му кажи… кажи му, че създателят казал, че трябва да го получи.
Модина, Амилия и Нимбус излязоха от двореца заедно с двете момичета и мистър Рингс, когото Амилия неловко държеше в ръце. Императрицата обърсваше сълзите си и полагаше усилия да не позволи на устните си да треперят прекалено очевидно. Когато прекосиха стълбите, тя се наведе и прегърна Мерседес, държейки я за известно време, преди да я пусне. Когато го стори, момиченцето изтича и посочи:
— Това моето пони ли е?
Ройс кимна и Ейдриън я постави върху седлото.
— Чао, Али! — викна тя, галейки гривата на понито. — Отивам да стана принцеса!
Амилия остави миещата мечка.
Нимбус бе облечен в пътни дрехи, на гърба си имаше малка раница, а неизменната кожена чанта висеше до бедрото му.
— И ти ли заминаваш сега? — Амилия го прегърна.
— Съжалявам, че трябва да вървя, Ваше Благородие. Време е.
— Уверена съм, че семейството ти във Вернес ще се радва да те види отново.
Той се усмихна и като наклони глава, откачи златната верига, за да я положи в ръцете ѝ.
— Къде ти е конят? — попита Ейдриън.
— Не ми трябва — отвърна Нимбус.
— Сигурна съм, че империята може да пожали поне това — каза му Модина.
— Убеден съм, че може, Ваше Високопреосвещенство, но предпочитам да вървя.
Последваха още прегръдки, махвания и пожелания за лек път, преди Ройс, Мерседес и Нимбус да поемат надолу по склона. Али търча заедно с тях чак до дърветата и сетне помаха, преди да се върне обратно при Модина.
Нимбус крачеше заедно с тях и Ройс поддържаше бавен ход.
Навлязоха сред дърветата и скоро изгубиха от очи двореца, града и хълма. Пътуваха мълчаливо, заслушани в утринната симфония на птици и насекоми. Мерседес бе запленена от новото си животинче.
— Как се казва понито ми? — попита тя.
— Още си няма име. Искаш ли ти да му избереш?
— О, да… да видим… твоята кобила как се казва, тате?
— Мишка. Императрицата ѝ измисли това име.
Мерседес сбърчи носле.
— Не ми харесва. Моето момче или момиче е?
— Момче — каза ѝ Ройс.
— Момче… добре.
Тя потупа устни със замислено изражение, сетне смръщи вежди, потънала в мисли.
— Какво ще кажеш за Елиас? — предложи Нимбус. — Или Стърлинг.
Ройс се взря в бившия канцлер, който сладко се усмихна в отговор.
— Стърлинг ми харесва — каза Мерседес.
Гората изтъня и те излязоха на полето, където старият път се кръстосваше с новите, прясно прекарани от пътуващите на запад към Ратибор и на север към Колнора. Недалеч от тях изчакваше група ездачи в златно и синьо, яхнали бели коне.
— Тук се разделяме — каза им Нимбус.
Ройс погледна към стройния мъж с перуката.
— Кой си ти всъщност?
Нимбус се усмихна.
— Вече знаеш това.
— Ако не беше ти… — Ройс спря. — Винаги съм съжалявал, че не успях да ти благодаря.
— Аз също искам да ти благодаря, Ройс.
— За какво? — объркано запита въпросният.
— За напомнянето, че всеки, независимо какво е сторил, може да получи опрощение, ако го потърси.
Кльощавият мъж се обърна и закрачи към Ратибор. Ройс го проследи с поглед, сетне се обърна към дъщеря си.
— Да отидем да посетим елфите — рече той. Точно тогава отекна гръм.
Ройс объркано вдигна глава към ясното синьо небе.
— Виж! — рече Мерседес, сочейки пътя.
Ройс се обърна и видя Нимбус да стои неподвижен, насочил очи към небосвода.
Към земята се носеше бяло перо. То се завихряше, плъзгайки се по нежния ветрец, докато се приближи достатъчно към високия мъж с перуката, който се пресегна и го улови между пръстите си. Целуна го нежно, сетне го прибра в кожената си чанта. Затвори я и продължи по пътя, като си свирукаше, докато не изчезна зад един хълм.
Речник на имена, места и термини
Абнър Галсуорт: градският администратор на Акуеста.
Авемпарта: древна елфическа кула в река Нидвалден.
Аврин: централна и най-силна от четирите Апеладорнски нации, разположена между Трент и Делгос.
Адълайн: кралица на Олбърн, съпруга на крал Арманд; синове: Рудолф и Хектор; дъщеря: Беатрис.
Айърс: собственик на пивницата „Смеещият се гном“ в Ратибор.
Акуеста: столица на бившето кралство Уоррик, понастоящем седалище на Новата империя.
Албърт Уинслоу: виконт, използван от Ририя за свръзка с благородниците.
Алвърстоун: кинжалът на Ройс.