Фанън Пикъринг: средният син на граф Пикъринг, убит от серети.
Феррол: богът на елфите.
Феърлейн, принцеса: автор на „Миграция на народите“.
Фреда, кралица: кралица на Дънмор, съпруга на крал Росуорт.
Фредрик, крал: владетел на Галеаннон, съпруг на Джоузефин.
Хартънфорд: автор на „Генеалогия на монарсите на Уоррик“.
Хивенлин: конят на Рин, името му означава „неочакван дар“ на елфически.
Хинтиндар: родното селце на Ейдриън Блекуотър.
Цензари: магьосници в Старата империя.
Цензариум: домът на магьосниците в Персепликуис.
Черният диамант: международна гилдия на крадци със седалище Колнора.
Ърма Евъртън: фалшиво име, с което Ариста се представя в Хинтиндар.
Глава 1
Пикълс
Ейдриън Блекуотър не бе съумял да направи и пет крачки на сушата, преди да бъде обран.
Чантата — единствената му чанта — бе отскубната право от ръката му. Дори не можа да зърне крадеца. Сред осветения от фенери хаос на кея боецът виждаше само маса от лица, хора, блъскащи се, за да се отдалечат от дъсчените мостове, или такива с точно противоположната цел. След привикването с люлеещата се палуба, удържането на крака в подобна обстановка си беше същинско предизвикателство. Новопристигналите се придвижваха колебливо, предизвиквайки задръстване. Голяма част от стоящите на брега протягаха вратове в търсене на приятели и познати — крещейки, подскачайки, размахвайки ръце и прочие начини за привличане на нечие внимание. Други проявяваха по-професионално отношение, вдигнали факли и оповестявайки предложения за нощувка и работа. Един плешивко с глас на бранна тръба се беше покатерил на щайга и обещаваше, че в кръчма „Черната писана“ се предлагало най-силното пиво, на най-достъпни цени. На около двадесет фута встрани, конкуренцията се бе разположила върху бъчва и обвиняваше лисия в лъжа. И не само това: заявяваше още, че в „Щастливата шапка“ не пробутвали кучешко за овнешко. Ейдриън не го беше грижа. Искаше единствено да се измъкне от тълпата и да открие крадеца. Няколко минути му бяха достатъчни, за да открие, че това е невъзможно. Задоволи се да притиска кесията си с ръка и прецени, че в крайна сметка е излязъл късметлия: не беше изгубил нищо ценно, само дрехи. От друга страна, като се имаше предвид колко студено ставаше във Вернес през есента, това все пак щеше да представлява известен проблем.
Той последва потока телеса — не толкова от конформизъм, колкото поради липса на алтернатива. Благодарение на ръста си успяваше да държи главата си над тълпата. Кеят проскърцваше и стенеше под тежестта на бягащите от водата пътници. По-точно бягащите от плаващата клетка, която бяха принудени да обитават повече от месец. Седмиците свеж морски въздух бяха заменени от настойчивата воня на риба, дим и катран. Издигнали се високо над мъждивото пристанище, светлините на града създаваха илюзията за звезден мир.
Ейдриън последва четирима тъмнокожи калианци, понесли дървени кутии с екзотични птици. Последните не изглеждаха доволни от преноса, изразявайки неудоволствието си с крясъци. Зад него вървяха бедно облечени мъж и жена. Мъжът носеше две торби: една метната на рамо и една под мишница. Очевидно никой не проявяваше интерес към техните принадлежности. Ейдриън осъзна, че е трябвало да си облече нещо друго. Източните му одеяния не само бяха болезнено тънки — в земята на кожа и вълна белият ленен тауб и поръбеното със злато наметало недвусмислено крещяха заможност.
— Ей! Насам! — Едва различимият глас бе поредният участник във вихрушката крясъци, скърцащи колела, камбани и изсвирвания. — Насам! Да, ти! Ела!
Достигнал края на рампата, където вече имаше по-голяма свобода на движение, Ейдриън зърна младо момче. Облечено в парцаливи дрехи, то изчакваше под сиянието на олюляващ се фенер. Жилавият младок държеше чантата на Ейдриън, а на лицето си бе залепил огромна усмивка.
— Да, да, ти там. Моля те, ела — викна той, махвайки със свободната си ръка.
— Това си е моята торба! — кресна Ейдриън и започна да си проправя път към него, силно затруднен от тълпата.
— Да! Да! — ухили се още по-широко хлапето. Очите му блестяха от ентусиазъм. — Имаш късмет, че ти я взех, иначе някой със сигурност щеше да ти я открадне.
— Ти я открадна!
— Не. Не. Нищо подобно. Просто прилежно ти пазех вещите. — Младежът така изпъна гръб, че Ейдриън едва ли не очакваше отдаване на чест. — Човек като теб не би трябвало сам да си носи торбата.