Оставащите трима бяха престанали да връзват Пикълс. Един остана да го държи, а двама се втурнаха към Ейдриън. Той гледаше краката им, преценявайки тежестта и инерцията. Отбягвайки замаха на първия атакуващ, спъна втори и гарнира падането му с удар в тила. Тоягата хрясна по главата му като по тиква, онзи рухна и остана да лежи. Първият замахна отново. Боецът отрази удара му, смазвайки пръстите. Нехранимайкото извика и изтърва тоягата. Тъй като това бе онзи, прокарал ремък в дръжката, тя остана да виси на ръката му. Ейдриън се постара да му покаже, че тази идея не е била тъй блестяща, като грабна тоягата му, изви я, огъна ръката му и дръпна. Костта не се счупи, но рамото изскочи. Треперещите крака на мъжа показваха, че и той вече няма да представлява проблем, затова Блекуотър го тласна на земята при другаря му.
Сблъсък с четвъртия нямаше — когато Ейдриън се обърна, за да се занимае и с него, видя само разтриващия врата си Пикълс. Впрочем онзи с тоягата също се виждаше, макар и все по-дребен, защото спринтираше с все сили.
— Дали ще се върне с още дружки? — попита Ейдриън.
Пикълс не каза нищо. Само се взираше в него със зяпнала уста.
— Не виждам смисъл да оставаме, за да проверим — отговори си сам боецът. — Е, къде е въпросният шлеп, за който говореше?
Следва продължение…
Така започва историята на Ейдриън и Ройс, едно незабравимо начало…
Очаквайте през 2013 г. новата книга на Майкъл Съливан — Коронованата зала.
С обич:
Искрено ваши MBG Books