Персевал, или Разказ за Граала

Дали не ви интересува и друго? Реченото сторих, на питането отговорих [8820] и нямам друго да добавя. — Тогава тук ще ви оставя и нека да си кажем сбогом. — Изчакайте, сеньор! Аз много [8824] ще съм доволен да узная и името ви най-накрая — преди да сме си сбогом взели и да сте своя път поели. [8828] — Признавам, че не съм от тия, които името си крият — отвърнал другият тогаз. — Омразният Говен съм аз. [8832] — Така ли? — Племенник на краля. — Не чакай днес да те похваля за лудостта и дързостта. Ах, как желая ти смъртта. [8836] Как искам начаса да взема оръжието, щита, шлема, да влезем в ръкопашен бой, та с меч да ти покажа кой [8840] съм аз — и твоята глава да се търкулне. Щом това не плаши те, тогава спри! След миг се връщам. И дори [8844] ще доведа тук двама-трима, та и свидетели да има. А можем да приключим спора като поканим други хора: [8848] след като минат седем дена, ще дойдем тук въоръжени, ти — със кралицата честита, с Артур и неговата свита, [8852] а аз — със свои приближени, та всички да са убедени кой бил е по-сърцат, по-смел в решителния ни дуел: [8856] той няма да остане скрит за благородния елит. Щом като всички хора днес ни смятат за мъже със чест, [8860] двубоят между нас не бива във никой случай да се скрива или да бъде той разбран като добре скроен капан, [8864] при който се взаимно мамим. Да видят рицари и дами кой първи между теб и мен ще се почувства победен [8868] и кой ще бъде победител пред погледа на всеки зрител. — Сеньор, отвърнал му Говен, ако зависеше от мен, [8872] естествено бих предпочел да няма между нас дуел. Ако съм сторил прегрешение, ще ви поискам извинение [8876] пред всички от околността, тъй както разумът, честта на съвестта ми го налагат. Отвърнал другият веднага: [8880] — Здрав разум ли ще проявиш, ако дуела отмениш? Предложих ти да избереш или сега да ми дадеш [8884] възможност меча си да взема, или пък след неделя време да призовеш тук своите хора. Знам, че Артур ще свика двора [8888] на Петдесетница в Оркания172 и много гости ще покани. Дотам два дена път се ходи. Ако се пратеник проводи, [8892] той всички ще намери в стана. Побързай: ден година храни. Говен отвърнал му тогава: — Да, дворът се установява [8896] в Оркания. До вечерта, най-късно утре сутринта, свой пратеник ще пратя там. — А аз — подел Гриномалан — [8900] предлагам заедно да идем най-хубавия мост да видим. Там хем дълбока е водата, хем бързотечна и оттатък [8904] от незапомнени години човек не е успял да мине. Веднага възразил Говен: — Но за какво ми е на мен [8908] да търся брод или пък мост?! Защо девойката със злост да казва после, че съм бил страхливец? Вече съм решил [8912] поетия обет да спазя и да се върна при онази девойка. — И Говен пришпорил чудесния си кон и сторил [8916] такъв отскок, че мигом пак бил на оттатъшния бряг. Видяла този скок момата, поела коня за юздата, [8920] отвела го, а след това извила към Говен глава, до него тя се приближила и от сърце го поздравила, [8924] признавайки му, че желае за грешката да се покае: нали по нейното желание подложен бил на изпитание. [8928] — Сеньор, бях много груба аз към всички други и към вас. И ако имате търпение, едно подробно обяснение [8932] аз настоявам да ви дам. Изглежда онзи рицар там, с когото срещнахте се вие (ах, бог дано да го убие!), [8936] бе влюбен в мен, но аз, напротив, намразила го бях, защото уби приятеля ми мил. Та той си беше наумил, [8940]

172

Ст. 8889: За читателя, който следи внимателно хронологията на повествованието, това споменаване на християнския празник Петдесетница влиза в противоречие със стих 2791, където се казва, че Персевал изпраща Ангингерон и Кламадьо като пленници в двора на Артур (в Карлион) за Петдесетница. Приключенията на Говен започват четири дни по-късно и до този момент продължават не повече от пет дни. А крал Артур ще свика отново двора си (този път в Оркания) след седмица за Петдесетница. Така излиза, че някакви 15–16 дни делят Петдесетница в Карлион от Петдесетница в Оркания! Едва ли трябва да се задоволим с обяснението, че Кретиен е допуснал недоглеждане или че не се е препрочел, както някои критици смятат, предполагайки, че причина за незавършеността на романа е внезапната смърт на автора. По принцип романите за крал Артур от XII в. споменават основните християнски празници Коледа, Великден, Петдесетница, Св. Йоан Кръстител (24 юни) като хронологически маркери, изпразнени от християнското си съдържание. Тези ключови дати от християнския календар отмерват всъщност ритъма на приключенията (изпитанията) и на празненствата. Затова не е чудно, че всяко важно събитие, което Артур трябва да ознаменува, се свързва с Петдесетница. Идеята на средновековните разказвачи за хода на времето поражда една по-скоро качествена и циклична, отколкото количествена и линейна темпоралност.