Персевал, или Разказ за Граала

че мога да го заобичам, и със примамки най-различни да ме спечели се стремеше. Стремежът му напразен беше. [8944] Щом случай ми се предостави, веднага аз го изоставих и тръгнах, без да губя време, с тоз, от когото ти отне ме — [8948] (не съм за него закопняла!). Но бях направо полудяла от скръб по моя пръв любим. Светът ми бе непоносим [8952] и станах злобна и лукава. Не се изобщо притеснявах, че някого с това тормозя. Мечтаех да открия този, [8956] който не би ме изтърпял и в яростта си, побеснял, би ме разкъсал на парчета. Дотолкова се чувствах клета, [8960] че да съм мъртва предпочитах. Сеньор, как бих била честита да ми наложиш наказание и то да е за назидание [8964] на всяка друга хубостница, решила срещу някой рицар да каже дума заядлива173. — Девойко мила и красива, [8968] защо да ви наказвам строго? Не съм такъв човек, ей богу! По-скоро коня възседнете и незабавно с мен тръгнете [8972] да идем при лодкаря двама! — Сеньор, заклевам се, че няма днес ядове да ви създавам. Отправили се те тогава [8976] към пристана и през реката със лодка минали оттатък, където бил самият замък. Пред замъка моми и дами, [8980] до преди малко натъжени, го срещнали с лица засмени. Ведно жените и мъжете ликували с души, обзети [8984] от радост, още непозната за тях. Пред входа на палата кралицата добра и тя споделяла им радостта. [8988] И всички с весело сърце се уловили за ръце, танцували и песни пели. А някои от тях поели [8992] доспехите му, щита, меча и го приветствали сърдечно. Така радушно и момата била посрещната в палата: [8996] най-вече заради Говен тоз прием бил й отреден. С безкрайна радост във душите сред шумна веселба дошли те [9000] до залата, места заели и малко след това видели Говен как за ръката хванал сестра си, братски я поканил [9004] на Чудното легло да седне, в очите после я погледнал и рекъл й: — Девойко знатна, за вас е този пръстен златен [9008] със бляскав изумруд изящен. От онзи бряг ви го изпраща млад рицар — той ви поздравява и казва, че ви обожава, [9012] че страшно влюбен е във вас. — Във връзка със това и аз ще ви призная, друже мой, че външно ми харесва той. [9016] Обаче стига ли това? Бил казал ласкави слова, а всъщност само през реката ме е поглеждал! Аз самата [9020] съм трогната от любовта му. В това се заключават само интимностите между нас. Така държа се с него аз, [9024] като че сме добри познати. Той тука свои хора прати от него да ме поздравят и със молби да ме склонят. [9028] Приех му хората, обаче това за мен съвсем не значи, че нас любов ни свързва вече. — А той за вас, девойко, рече, [9032] че брат ви днес да е умрял, на вас ще е по-малко жал, отколкото, ако при бой във кутрето ранен е той. [9036] — Ах, друже мили, аз се чудя как може тази мисъл луда в главата му да се роди. Та моят брат Говен дори [9040] не е разбрал, че съм родена… А що отнася се до мене, Гриномалан да ме прощава и да не си въобразява, [9044] че бих приела моят брат заради някакъв познат от зло да бъде сполетян, та бил той сам Гриномалан [9048] или пък някакъв друг рицар. В туй време старата кралица до дъщеря си приближила и рекла: — Моя дъще мила, [9052] какво ли онзи рицар прави със внучката ми, с дъщеря ви? Изглежда толкова голяма е тайната му. Ала няма [9056] причина тук, която може нас двете с теб да ни тревожи. Това, че най-добрият рицар с най-прелестната хубавица [9060] сега говори, мен ме радва. Аз моля Бога и до сватба

173

Ст. 8967: След тези признания садизмът на Лошата мома се оказва маска на своеобразен мазохизъм. Вместо да търсим психологическа правдивост в признанията на Надменната, ще отбележим поредния неочакван обрат, който Кретиен поднася на своята публика.