Сюжетът
Време е да влезем в самата творба на Кретиен. Ще започнем с резюме на сюжета. За улеснение ще го разделим на пролог и шестнайсет епизода.
Кретиен напомня, че каквото посееш, такова ще пожънеш и че добрата реколта зависи от добрата почва. Той посвещава романа си на граф Филип Фландърски. С християнските и светските си добродетели Филип превъзхожда дори Александър Македонски, най-великия мъж от Древността. Евангелието ни учи да вършим добро заради доброто, а не за хорска слава: лявата ръка да не знае какво прави дясната. Така пред всеки човек се откриват два пътя: левият води към притворството и суетата, десният — към любовта и милосърдието. Филип е избрал втория път. Дал е на Кретиен книга, по която е създаден Разказ за Граала.
Майката на Персевал държи младия си син в пълно неведение за рицарството. Тази мъжка страст е погубила двамата й първородни сина и мъжа й. Тогава Персевал е бил на две години. Юношата расте сред дивата природа, ловува, язди и общува единствено с работниците от майчиното имение. В един пролетен ден Персевал язди коня си напосоки. В далечината се чува силно дрънчене на оръжия. Наивният момък решава, че наближава дяволска потеря. Когато миг след това от гората се показват петима рицари на коне с блестящи на слънцето доспехи, той заключава, че пред него стоят ангели, предвождани лично от Господ Бог. Водачът на групата пита момъка дали е видял да минават петима други рицари и три дами. Вместо отговор младежът задава на свой ред въпроси за една или друга част от рицарското въоръжение. В края на този мним диалог героят, чието простодушие граничи с малоумие, излиза с обогатени познания. Научил е имената на копието, щита, ризницата и — най-главното — за съществуването на рицарите. Разбрал е, че рицар се става в двора на крал Артур. И вече е направил своя избор. Завръща се при майка си и съобщава за своето решение. Бедната жена разказва на сина си семейната история за смъртта на своя мъж и на двамата си сина: бащата на Персевал, славен рицар по времето на крал Пендрагон, получава тежка рана в слабините; земята в имението му престава да ражда, народът изпада в нищета; двамата по-големи братя на Персевал биват посветени в рицарски сан, но загиват в бой в един и същи ден, а раненият им баща не ги надживява. Персевал изглежда напълно безразличен към семейната трагедия. Иска просто да яде. На раздяла майката му дава няколко полезни съвети: да бъде учтив с дамите, да ги закриля и ухажва нежно, без насилие и без стремеж към физическа интимност; да не общува с непознати; да почита Бога и да се моли във всяка черква и света обител. Устременият младеж се сбогува набързо с майка си. Вече отдалечил се, извръща глава назад, вижда я паднала на земята, но продължава пътя си.
Вниманието на героя е привлечено от красива шатра на горска поляна. Над входа й е изобразен златен орел. Младежът решава, че това е храм Божи, прониква вътре, без да слиза от коня си, и с изненада открива спяща девойка. Буди я рязко, заявява, че следва съветите на майка си, целува я насила, изтръгва пръстена от ръката й, след което безцеремонно яде от месото и пие от виното на отсъстващия приятел на девойката. Момичето разбира, че си има работа с умопомрачен. Малко след отпътуването на Персевал Надменния рицар се завръща, изпада в гняв от ревност и решава да накаже сурово своята приятелка. Докато той не отмъсти за обидата, девойката ще язди неподкован и ненахранен кон.
Пред кралския дворец героят среща Червения рицар и е запленен от неговите оръжия. Червения носи златна чаша. Отнел я е от Артур и демонстративно е плиснал виното в нея върху кралицата. Момъкът прониква на кон в кралската зала. Сред насядалите рицари е и Артур. Кралят е изпаднал в униние, от което излиза, когато конят на младежа килва кожения му калпак. Без предисловие и заобикалки младежът иска да получи рицарско звание и оръжието на Червения. Сенешалът Ке язвително подканя момъка да си вземе оръжието сам. Така и става: Персевал се връща при Червения, убива го в нерегламентирана схватка, надява с помощта на оръженосеца Йоне дрехите на убития върху своето селско облекло, препасва меча на Червения, яхва неговия кон. По Йоне връща на Артур златната чаша с обещание пред краля да отмъсти на Ке, задето е ударил девойката и шута, предсказали на младежа бляскаво бъдеще на рицар.