Яздейки без цел, Персевал стига до висок укрепен замък на брега на пълноводна река. Гостоприемният стопанин, рицарят Горнеман, дава на младия си гостенин няколко урока по бойно изкуство и го посвещава в рицарско звание. На раздяла старият рицар убеждава момъка да свали селските си дрехи, носени под рицарските, да престане да се позовава непрекъснато на майка си и да бъде по-сдържан в приказките и въпросите към непознати. Персевал поема на път, потънал в мисли за майка си.
Ново укрепено селище, собственост на красивата Бланшфльор, племенница на Горнеман от Горт. Девойката оказва радушен прием на несръчния и мълчалив гостенин въпреки липсата на продоволствия в замъка. Недоимъкът е последица от продължителна обсада от Кламадьо, отблъснат претендент за ръката на Бланшфльор, и неговия сенешал Ангингерон. През нощта Бланшфльор се вмъква полугола в леглото на Персевал, обгръща спящия гостенин и го облива с топли сълзи. Персевал отвръща сдържано, но с видима наслада на ласките на девойката. Когато Бланшфльор споделя за грозящата я опасност, Персевал обещава да я брани. Двамата прекарват нощта прегърнати, с долепени устни, парализирани от нега и липса на опит. На другия ден Персевал предизвиква Ангингерон на двубой, побеждава го и му помилва живота. В замяна на това сенешалът ще отиде доброволно като пленник при Артур и ще разкаже за своето поражение. По същия начин протича и двубоят с Кламадьо. И той ще свидетелства в двора на Артур за превъзходството на своя победител, ще уточни, че е същият, който е върнал златната чаша на краля и който ще отмъсти на Ке. Бланшфльор се опитва да задържи при себе си Персевал. Той обаче с непреклонен въпреки чувствата си към девойката: първо трябва да намери майка си. И обещава да я доведе в Добър пристан.
След целодневна езда Персевал достига до голяма река. Докато се пита как да премине на отсрещния бряг, минава лодка с двама рибари. От тях разбира, че тук няма нито голяма лодка, нито брод. Мъжът в лодката предлага гостоприемство на уморения конник и му сочи пътя към своя дом. Героят тръгва в указаната посока, но така и не вижда никаква обител. Започва на ум да ругае и вини измамилия го рибар, докато пред погледа му изведнъж се разкрива голяма и красива кула. Спуска се подвижен мост; странникът е посрещнат по най-изискан начин и въведен в красива зала с голяма камина. Домакинът, мъжът от лодката, лежи на одър и поднася извинения, че не може да се изправи и да посрещне госта си. Двамата започват разговор, когато в залата влиза млад благородник с провесен на врата си меч. Представя го на домакина инвалид като дар от негова племенница и уточнява, че майсторът е изработил само три подобни, тъй че оръжието трябва да попадне в достойни ръце. Домакинът подарява меча на своя гост, който се възхищава на изработката. Друг благородник от прислугата преминава с бяло копие в ръка; от върха му се стичат капки кръв. Двама младежи влизат в залата със свещници в ръка. Редом с тях девойка носи Граал — паница от чисто злато, обковано със скъпоценни камъни. От Граала струи светлина, далеч по-силна от свещите. Накрая преминава друга девойка със сребърен поднос в ръце. Персевал изгаря от любопитство, но мисълта за напътствията на Горнеман го възпира да попита какво означава всичко това. Служители опъват маса пред седналите домакин и гост. Поднасят им едно след друго вкусни ястия, вина, ликьори и други напитки. Мълчаливото шествие с Кървящото копие и Граала преминава при всяко ново сервиране, но гостенинът остава все така безмълвен. В края на изисканото пиршество умореният домакин дава знак да го изнесат, а Персевал отвеждат в хубава спалня. На другия ден героят се събужда, дълго време чука и вика: замъкът сякаш е опустял. Конят чака оседлан своя ездач. В мига, в който го възсяда, животното се понася по спуснатия мост. После съоръжението се вдига рязко, изхвърляйки подобно на катапулт вече нежелания гост. Разгневен, Персевал се заканва да разбере кой стои зад всичко това.
Персевал забелязва следи от конски копита, които водят до кичест дъб. Там девойка оплаква обезглавения труп на своя приятел, току-що убит от жесток рицар. Все пак момичето проявява достатъчно интерес към непознатия и от обясненията му разбира, че той е нощувал в замъка на Крал Рибар. То е добре информирано за особеностите на загадъчното място: Крал Рибар страда от рана в слабините и ако младежът бе попитал за Кървящото копие и за Граала, кралят би оздравял. Девойката иска да узнае името на конника и той, макар да не го знае, отгатва — „Персевал от Уелс“. До този момент и читателят не знае как се нарича героят. Авторът го е назовавал е различни парафрази и метонимии: „Уелсецът“, „момъкът“, „синът на вдовицата“. При този отговор девойката живо го поправя — „Персевал клетият“, защото на душата му лежат два тежки гряха: не е разбудил загадката на Граала и е оставил майка си да умре от скръб по него. Девойката се оказва братовчедка на Персевал. Тя знае също, че подареният му меч ще се счупи при първата схватка, но че неговият майстор Требюше може да го поправи. Момъкът не се трогва особено от разкритията: „Да оставим мъртвите на мъртвите“, заключава философски той и предлага на братовчедка си да тръгне с него, за да намерят и накажат убиеца на нейния приятел. След отказа на девойката Персевал продължава пътя си сам.