Не след дълго Персевал вижда кон в окаяно състояние. Още по-окаян вид има девойката, която следва пеш нещастното животно: разкъсаната й дреха не може да прикрие раните по измършавялото й тяло. Персевал предлага учтиво своите услуги. Девойката обаче го предупреждава да бяга, защото приятелят й е наблизо и ще го убие, както прави с всеки срещнат. Появява се Надменния. От разказа му Персевал разбира, че това е момичето от шатрата и че причина за нейните страдания е самият той. Разкрива самоличността си. Неизбежната схватка с Надменния завършва с победа на Персевал, макар че мечът му се чупи при първия нанесен удар. Надменния остава жив, но при условие занапред да се отнася добре с приятелката си и да се предаде доброволно в плен на крал Артур. Посланието на победителя до Артур не оставя никакво съмнение относно неговата самоличност. След разказа на Надменния в двора на Артур кралят дава обет да вдигне на път целия си двор и да не спира, докато не открие превъзходния рицар, чието име все още не знае.
Една сутрин пред очите на Персевал ястреб се спуска над ято гъски, ранява една от тях, но птицата успява да отлети. Три капки кръв остават на заснежената поляна. От своя кон, с копие, опряно на земята, героят застива в продължително съзерцаване на гледката: капките кръв на белия сняг му напомнят за лика на любимата Бланшфльор. Сцената протича в близост до мястото, където е станът на Артур. Един от кралските хора забелязва странно застиналия конник, смята го за заспал и докладва на краля. Трима кралски рицари — Сагремор, Ке и Говен — ще се опитат последователно да доведат странника при краля. Маниерите на Сагремор и на Ке са безцеремонни, Персевал поваля първия от коня, а на втория чупи ръката, отмъщавайки така за малтретираната от Ке девойка при първото посещение на героя в кралския двор. Най-накрая Говей, известен с безупречните си маниери, убеждава непознатия да дойде в кралския стан. Прегърнати, двамата рицари се представят на Артур и Гениевра. Кралят организира празненство в чест на Персевал.
На другата сутрин след пиршеството в двора на Артур пристига девойка, поразителна със своята грозота. Тя спира дръгливата си магарица пред краля и пред всички обвинява Персевал, задето не е задал съдбоносните въпроси за Кървящото копие и за Граала. И грозницата, подобно на братовчедката на героя, разкрива огромния залог: кралят на замъка би оздравял, а страната би възвърнала своето благоденствие. Девойката добавя още нещо: сега мъжете от страната са обречени на гибел, жените им ще овдовеят, а осиротелите им дъщери са осъдени на принудително безбрачие. Странната пратеничка на Отвъдното се е запътила към Гордия замък, където, за разлика от замъка на Граала, многобройни рицари живеят щастливо със своите дами. Всеки, който търси рицарска слава, ще намери повод за това в Гордия замък. Девойката обявява и друго приключение: пленена девица очаква своя освободител в Монт Есклер срещу голяма награда — магически меч. Рицарите се надпреварват да посрещнат тези предизвикателства. Говен избира да освободи девойката от Монт Есклер. Персевал дава обет да разкрие тайната на Кървящото копие и на Граала. Ала ново неочаквано посещение в кралския двор променя плановете на Говен. Рицарят Генганбрезил го обвинява в подло убийство на неговия господар, владетеля на Ескавалон. Говен обещава до четирийсет дни да отмъсти на Генганбрезил за обидата.