Говен потегля на път с тежко снаряжение и многолюдна свита. Наближава замъка на Тибо от Тентажел. Там предстои необичаен турнир, където ще мерят сили един срещу друг господарят Тибо и младият рицар и негов храненик Мелиан от Лис. Причина за сблъсъка е голямата дъщеря на Тибо. Мелиан е влюбен в нея, но взискателната девойка поставя условия пред претендента: първо, да получи рицарски сан, второ, да победи в двубой баща й, за да докаже, че е най-добрият рицар. По-малката дъщеря на Тибо, невръстно момиче е къси ръкави, не вярва, че от Мелиан няма по-добър в бойното изкуство. За тази своя дързост малката получава шамар от сестра си. Говен пристига на мястото на турнира. Външният му вид и придружаващият го обоз стават повод за оживени коментари. Едни го смятат за търговец на коне, друг за сарафин, трети за богат измамник, преоблечен като рицар. Въпреки поканите да вземе участие в турнира, включително и от Тибо, Говен решава да стои настрана, за да бъде здрав и да пристигне навреме в Ескавалон за дуела си с Генганбрезил. Но пред настойчивите молби на Девойката с късите ръкави, която търси свой шампион срещу Мелиан, избраника на сестра й, Говен приема да се включи в състезанието. В знак на своята любов невръстната девойка му подарява червен копринен ръкав, който той ще носи на турнира. Говен побеждава Мелиан. На раздяла разменя любовни слова и обещания със своята малка „Дама на сърцето“.
След дребни премеждия Говен и придружаващите го оръженосци наближават Ескавалон. Пред укрепения град срещат група ловци. Най-знатният от тях, младият господар на Ескавалон, предлага гостоприемство на Говен, когото не разпознава. Нещо повече, изпраща го при сестра си с двусмислената заръка да не отказва нищо на госта, така както не отказва нищо и на брат си. Докато ловците се отдалечават от замъка, Говен влиза в укрепения град, изпълнен с множество занаятчийски работилници, представя се на сестрата на своя любезен домакин и скоро между двамата пламва любовна страст. Един стар васал разпознава обаче у Говен убиеца на стария сеньор на Ескавалон и поема инициативата за нападение на замъка. Под предводителството на градоначалника цялото местно население се стича, обладано от жажда за мъст. Но за младата принцеса на Ескавалон Говен е по-скъп от паметта на баща й. Двамата се отбраняват както могат, включително като хвърлят по нападателите шахматни фигури. Шахматната дъска пък ще им служи за щит. Младият господар се завръща от лов и е изненада научава, че гостът, който той е хвърлил в прегръдките на сестра си, е убиецът на техния баща. Чувството му за гостоприемство обаче взема връх над желанието за отмъщение. Той нарежда на градската тълпа да се отстрани от двореца. По съвет на един от своите приближени домакинът и Генганбрезил възлагат на Говен нова мисия: в срок от година да донесе Кървящото копие, в противен случай ще брани честта си в двубой срещу Генганбрезил.
Изминали са пет години. Персевал е победил петдесетина рицари, но е забравил Бога. Един ден той среща група рицари и дами, които вървят боси, без оръжие, в знак на покаяние. Водачът им упреква героя, че на Разпети петък язди кон в пълно въоръжение. Персевал е загубил представа за хода на времето. След обяснения за смисъла на живота и смъртта на Христос поклонниците съобщават, че в близост има света обител, където всеки християнин може да се покае и да поиска прошка за греховете си. Със снето оръжие Персевал се отправя натам. Посреща го отшелник, пред когото героят се изповядва: от пет години не е стъпвал в черква, не е отправял мисъл или молитва към Бога; бил е при Крал Рибар, но не посмял да попита за Кървящото копие и за Граала. Отшелникът заключава: този грях е последица от друг — липсата на състрадание при вида на припадналата майка. И разкрива на смирения си гост важни неща: Граалът е подарен на неговия брат, съдържа не храна, а просфора. Благодарение на нея брат му живее вече петнайсет години. Братовият му син е Крал Рибар; отшелникът и старият му брат от замъка на Граала са братя на майката на Персевал, сиреч негови вуйчовци. Отшелникът дава напътствия на своя племенник как да живее занапред благочестиво. Прошепва му на ухо и тайни за Христовото учение. Персевал се причестява. Разказвачът съобщава, че тук спира да говори за Персевал, за да се върне на приключенията на Говен. Това се оказва последният епизод за Персевал в незавършения роман на Кретиен.