След като напуска Ескавалон, Говен се освобождава от придружаващите го оръженосци и продължава пътя си сам. Вниманието му привличат противоречиви предмети: оръжия, окачени на дъб, и малко жребче, което не би могло да понесе тежестта на въоръжен рицар. Под дъба девойка оплаква участта на тежко ранения й приятел, който лежи безжизнен и облян в кърви. Ала в присъствието на Говен мъжът (Грегориас) отваря очи и го предупреждава да не преминава предела на Галвоя: там опасност грози всеки чужденец. Говен продължава към мястото, от което никой не се е върнал жив. В далечината забелязва приказен дворец, извисяващ се на морския бряг, заобиколен от река и лозя. Преминава по мост и съглежда красива девойка. Момичето седи на поляна под едно дърво и се оглежда в огледало. На учтивия поздрав на Говен тя отвръща с обидни думи и предупреждава непознатия хич да не си прави сърдечни илюзии. В същото време иска от него да доведе коня й от отсрещната градина. Говен остава своя жребец Гренгалет и тръгва да изпълни молбата на девойката. По пътя група хора, отгатнали намерението му, го предупреждават, че се е поставил в услуга на най-лошата жена и че тя е причинила смъртта на много рицари. Говен държи на дадената дума и продължава непреклонен. Довежда коня на девойката, а тя за благодарност му отправя отново злъчни и обидни думи. Занапред Лошата мома ще следва Говен по петите, за да види с очите си неговия позор. Говен се завръща при ранения Грегориас и го изправя бързо на крака с помощта на целебни билки. Въпреки това раненият рицар иска да се изповяда, преди да умре. За целта моли Говен да му намери кон, за да стигне жив до първия свещеник. Говен отново оставя своя Гренгалет, докато намери друг жребец за Грегориас. Открива една кранта, отнема я от собственика й — неприятен оръженосец — и когато я води при Грегориас, с изненада вижда как последният препуска неудържимо с Гренгалет. Рязката промяна на мнимия болен се обяснява с това, че той е разпознал у Говен човека, причинил му най-голямото унижение в живота: преди години Грегориас е похитил девойка: за грубото престъпване на рицарския морал Говен го е принудил да яде с вързани ръце от паницата на уличните кучета. Жаждата за мъст потиска у Грегориас чувството на благодарност към своя спасител. Той изчезва с Гренгалет, а за Говен остава жалката кранта на оръженосеца. Лошата мома тържествува и го залива със саркастични коментари. Двамата се насочват отново към забелязания в далечината замък. Сега неговите очертания се виждат по-ясно. Това е мраморен палат с петстотин прозорци, на които стоят красиви дами. Но преди да се качат на лодка, за да прекосят реката, опасваща двореца, Говен забелязва как един непознат рицар препуска с Гренгалет. Това е племенникът на Грегориас. Говен го поваля на земята и възвръща любимия си жребец. Междувременно Лошата мома е изчезнала.
Лодкарят, който превежда пътниците през реката, доближава Говен. Предлага му да го отведе на отсрещния бряг, но при условие, че остави тук коня си. Така Говен и раненият племенник на Грегориас се озовават на отсрещния бряг. Там те нощуват в дома на гостоприемния лодкар, от когото Говен научава подробности за замъка: крепостта се охранява от петстотин стрелци; построена е от знатна кралица, която живее там с дъщеря си и внучката си; в голямата зала на двореца може да проникне само честен рицар, всеки друг незабавно намира гибелта си; освен петстотинте войни в замъка живеят много безимотни вдовици и осиротели девици. Всички очакват най-добрия рицар, който да ги избави от нерадостната участ. Говен се понася нетърпеливо към двореца. Отпред еднокрак мъж с луксозна протеза от сребро и злато дялка с нож своя бастун. Вратите на двореца са от слонова кост и абанос със златен обков и други скъпоценни материали. В средата на голямата зала има златно легло. Краката му са с форма на усмихнати лица, снабдени са с колела. Цялата обстановка впечатлява с пищността и невижданите си размери. Лодкарят съветва Говен да напусне незабавно палата, ако му е скъп животът. Артуровият племенник държи обаче повече да види отблизо красавиците по прозорците. Но преди това иска да си почине в златното легло. Отчаян, лодкарят се сбогува със своя гост. След като се изляга на леглото, Говен бива обстрелван от петстотин стрели. Той запазва хладнокръвие и се брани е щита си колкото може. След вълната от стрели идва ред на нападението на разярен лъв. Говен успява да му отреже главата и предните лапи, чиито нокти остават забити в щита на героя. Отдалечилият се лодкар научава за щастливата развръзка и обявява Говен за дългоочаквания спасител. Всички обитатели ограждат с възхищение своя освободител, показват му замъка и околностите. На възклицанието на Говен, че би желал да живее тук и често да ловува по околните места, лодкарят отговаря, че който веднъж стане господар на замъка, повече не може да напуска неговата територия. Пред пратеничката на кралицата, нейна племенница, Говен дава израз на своя гняв при мисълта да остане тук завинаги. Кралицата идва лично да го утеши. Разпитва го за двора на Артур, за Говен, за тримата му братя. Следва богата вечеря и веселие в чест на Говен. На сутринта героят забелязва от кулата на замъка девойка е въоръжен рицар. Кралицата му казва, че това е Лошата девойка и се опитва да го убеди да я забрави, още повече че занапред няма да напуска замъка. Непримирим, Говен получава разрешение да напусне двореца, при условие че се завърне отново вечерта. Но моли кралицата да не пита до осем дни за името му.