Говен отива при Лошата мома. Нейният придружител го напада, но бива повален и тежко ранен. Въпреки че не признава превъзходството на Говен, девойката го кани да приседнат под едно дърво и да прави с нея онова, което й правил нейният приятел. Ала веднъж стигнали до дървото, момичето пожелава друго — Говен да й донесе цветчета от отсрещния бряг. Когато с много усилия се добира дотам, Говен вижда красив снажен рицар, запътил се на лов. Двамата си разменят поздрави и комплименти. Непознатият е бил влюбен в Лошата мома, но не получил взаимност: тя обичала друг рицар, убит в двубой от хубавеца. Името на новия познат на Говен е Гриномелан, а Лошата е известна с прякора Надменната от Логър. Рицарят, когото Говен е победил току-що, също носи прозвището Надменния. Говен разказва на Гриномелан за премеждията си в замъка и научава от него, че старата кралица е Игерна, майката на Артур, починала преди 60 години, че дъщеря й е майка на Говен, напуснала този свят преди двайсет години, след което родила дъщеря. Кларисан, сестра на Говен. Гриномелан обича Кларисан и мрази Говен до смърт, защото баща му е убил неговия, а Говен с убил братовчед му. Гриномелан моли новия си приятел, когото не познава, да занесе в двореца пръстен на любимата му Кларисан. Когато Говен разкрива името си, двамата решават да се сражават след седем дни в присъствието на кралица Игерна, както и на крал Артур и неговия двор. Говен се завръща при Надменната от Логър. За целта прави с коня си впечатляващ скок над реката. Изведнъж девойката му заговаря смирено и разказва своята история: Гриномелан е убил нейния любим. За да се отърве от него, девойката приела любовта на рицаря, когото преди малко Говен е ранил тежко, макар че не го обича истински. След загубата на любимия тя станала злобна и коварна. Често искала да бъде разкъсана от мъжа, когото тормозела. Затова и сега очаква сурово наказание от Говен. Героят прощава за всичко на девойката. Двамата се отправят засмени към двореца за изненада и радост на кралицата и всичките й поданици. Говен предава на сестра си пръстена на Гриномелан като любовен дар. После праща човек да извести на Артур да дойде тук с двора си за Петдесетница. Пратеникът пристига в двора на Артур. Кралят отново е изпаднал в униние, защото дълго време няма вест от любимия си племенник.
Интерпретационни хипотези
На това място от действието романът прекъсва. Оттук и невъзможността творбата да се обхване в цялостно тълкуване. Редица първостепенни въпроси остават без отговор. Премахва ли Персевал магията, под която се намират замъкът на Граала и неговият господар Крал Рибар? Разкрива ли героят тайната на Кървящото копие? Завръща ли се при любимата си Бланшфльор? До къде стига Говен след всичките верижни приключения? Открива ли Кървящото копие, което е обещал да донесе в Ескавалон? Каква е връзката между изпитанията пред Персевал и тези, в които е въвлечен Говен? Общото тълкуване на творбата предполага отговор на всеки един от тези въпроси. В противен случай следва да признаем, че всяко обяснение на романа е осъдено да бъде частично и хипотетично. Незавършеността на текста прави невъзможен и еднозначния му прочит. Но и множественото тълкуване има своите неудобства. Привилегироването на различни интерпретационни позиции, които подобно тълкуване предполага, води до различно смислово йерархизиране на отделните части на творбата, до тяхното прекалено релативизиране и в крайна сметка до фрагментиране на нейния смисъл. Макар и да съзнаваме всички тези неудобства и ограничения на интерпретацията, ще предложим няколко гледни точки за тълкуване на романа. Всяко тълкуване предполага известна доза добавен смисъл. В случая тя нараства още повече. Но този добавен смисъл ще има стойност само ако не влиза в противоречие с основните смислови компоненти на творбата.