Ще очертаем четири интерпретационни перспективи: митологическа, християнска, антропологическа и вътрешнотекстова или иманентна.
Най-убедителния митологически прочит на Разказ за Граала предлагат изследванията на Жан Маркс17. В книгата си Легендата за Артур и Граалът видният историк на келтската култура разглежда множество елементи в ирландските и уелските разкази, търси техния отзвук в романа на Кретиен, но също така и в следващите творби за Граала с цел да реконструира общата митична схема, на която те са производни. Този подход е археологически в смисъла на Мишел Фуко: критикът залепва разпилените късчета на цялото. Неговият коментар обслужва един по същество реставрационен проект за очертаване на архиструктурата на Граала. Последната изглежда приблизително така: героят тръгва от кралския двор да търси Граала в отговор на апел от Другия свят, който е застрашен от безплодие, откакто неговият владетел е бил ранен с вълшебно оръжие; бедствието рискува да обхване и кралския двор на тукашния свят; героят избраник прониква в замъка на Отвъдното, преодолява всички трудности, печели сърцето на девойка от знатен род; болният крал оздравява, страната възвръща своето благоденствие, а героят става крал на Граала и на Отвъдното.
Тази сюжетна схема изглежда напълно правдоподобна. Тя обединява посочените по-горе три вида келтски разкази: пътуване в Отвъдното, завладяване на девойка, премахване на магия и възкачване на върховната власт. Все пак митологическата реконструкция не отчита художествените инвенции на Кретиен. А не бива да забравяме, че Разказ за Граала не е фолклорно творчество, при което конкретната творба се явява просто вариант на една обща схема, а индивидуална творба, плод на специфичен авторов замисъл. Келтската митологична схема пренебрегва два съществени елемента: от една страна, тя изпуска от вниманието си християнизирането на мисията на Персевал, при което от освободител той е на път да стане месия; от друга страна, митологичната хипотеза не отрежда никакво място на приключенията на Говен. А на тях е посветена цялата втора част на романа, т.е. 4119 от общо 9236-те стиха. Митологичният прочит очевидно не обхваща цялата творба. Затова и ползата от него е ограничена. Той позволява да изминем в обратна посока предполагаемия път, но който е протекъл творческият процес при Кретиен, и в крайна сметка да видим в каква степен индивидуалната творба възпроизвежда общата схема, но и доколко се отдалечава от нея.
Християнският слой, положен върху интригата на рицарския сюжет, е от съществено значение. Както вече отбелязахме, Разказ за Граала е решителна стъпка по посока на християнския морал и светоглед. В предишните романи на Кретиен християнските елементи се свеждат до няколко декоративни багри, които по никакъв начин не влияят на основните идеи. Така например четем, че героят става рано и отива в близката черква или параклис да си каже молитвата. Ала този ритуал не означава нищо повече от това, да речем, че героят сутрин закусва. Друг християнски елемент са празниците — Великден, Петдесетница, Свети Йоан, Коледа. Но и те са напълно изпразнени от християнско съдържание. Ще се ограничим с един пример: действието на първия роман на Кретиен Ерек и Енида започва на Великден, но отбелязването на този празник няма нищо общо с неговата роля в християнското учение. По този повод Артур организира голям лов. Рицарите се впускат да търсят рядък екземпляр, белия елен, а притежателят на ценния трофей ще получи правото да определи с целувка коя е най-красивата девойка в кралския двор. Героите на Кретиен се позовават често на Господ или на някой светец, но и тук е налице десемантизиране на тези понятия. С две думи, християнската идеология е тънък повърхностен слой, който не стига до основното послание и до символиката на романа.
Разказ за Граала сменя тона още от самото си начало. Похвалните думи за Филип Фландърски са повод за недвусмислено насочване на ценностите към християнския морал: рицарската щедрост отстъпва място на християнското милосърдие. Първата е демонстрация на материално благополучие, второто е израз на любовта към Бога и неговите творения. Според една от най-правдоподобните хипотези за общия смисъл на романа Кретиен показва границите на рицарските и куртоазните ценности, както и тяхното преодоляване по посока на християнския възглед за спасението. Двете аксиологични перспективи са заложени в двойната родова обусловеност на героя — по бащина линия той е рицар, докато майката и целият й род са загрижени преди всичко за християнското му възпитание. Ако приемем, че историята на Персевал е роман на изграждането, основанията за това следва да търсим именно в двойното формиране на героя като съвършен рицар и образцов християнин. Рицарските умения превръщат героя в победител, в шампион. И наистина, Персевал не претърпява нито едно поражение на рицарския фронт. Християнското изграждане се оказва обаче по-продължителен процес, осеян с прегрешения и провали.
17
Jean Marx,