Друга основна тематична линия в романа, която можем да тълкуваме с помощта на Рене Жирар, е свързана е насилието и неговото прекратяване посредством изкупителната жертва. На тази проблематика Жерар посвещава редица свои книги и студии20. Те разкриват от религиозна и културна гледна точка ролята на жертвоприношението в древните общества. Тук ще се спрем само на онези идеи на Жирар, които могат да бъдат ключ за тълкуване на Разказ за Граала. Чрез изкупителната жертва се цели прекратяване на всеобщото насилие. За да изпълни своето предназначение, жертвата трябва да бъде подобна на останалите членове на общността и в същото време различна от тях. Сред видовете изкупителни жертви, които Жирар споменава в книгата си Насилие и сакралност, специално внимание заслужават някои африкански практики да се принася в символична жертва най-знатният представител на общността — кралят или племенният вожд. Кралят съсредоточава в себе си всички ценности, основополагащи за общността. От друга страна, той стои над нея и тъкмо тази негова извънпоставеност го прави потенциална изкупителна жертва.
Ако се обърнем към предисторията на Граала, която служи за многопластов фон на събитията в романа, виждаме, че раната в слабините на Крал Рибар го превръща в изкупителна жертва. В страната е настъпил мир, но животът в нея е замрял. Жирар подчертава и друг важен факт — сакралния статус на жертвата. А той винаги предполага известна тайнственост. Тъкмо нея трябва да разбуди Персевал с въпросите си относно Граала, които той така и не задава. Органичната връзка между сакралното и тайнството проличава и от епизода на посещението на героя при вуйчото отшелник. Вуйчото обяснява на своя племенник какво е предназначението на Граала. Ала тази информация не премахва магията, която тегне над Крал Рибар и над цялата му страна. Защото Персевал е трябвало да зададе своите въпроси именно в сакралното пространство на замъка на Граала. Само тогава Крал Рибар би оздравял и Пустата земя би се върнала към нормален живот. Въпросите на Персевал са част от механизма на изкупителната жертва. Без тях този механизъм не действа пълноценно.
Всяко жертвоприношение е символичен акт. В случая с Крал Рибар е налице символичен акт от втора степен: кралят не е бил убит, а само ранен символично в слабините. Връзката между отнетите репродуктивни способности на краля и икономическия и демографски застой на общността е очевидна. По същата логика следва да тълкуваме и раняването на бащата на Персевал (ст. 437 „между краката бе улучен“), от което страда цялата страна. Макар при бащата на Персевал сакралният елемент да не е подчертан, връзката между неговото нараняване и съдбата на общността е достатъчно условие и на него да гледаме като на изкупителна жертва.
20
Ето най-важните: