Понятийният апарат на Рене Жирар не позволява да обхванем цялостното значение на романа. Но с него можем да пускаме сонди в дълбочина до онези смислови слоеве, които придават на творбата общочовешко значение и върху които авторите от следващото столетие ще надграждат своите сюжети.
Очертаните дотук три нива на прочит стъпват на определена идеологическа схема (келтска символика, християнско учение, антропологическа теория), с помощта на която вникваме в романа. Сега ще скъсим критическата дистанция, за да се доближим до самия текст и го възприемем иманентно. Разбира се, чисто иманентният прочит е невъзможен. Колкото и да е „късоглед“, той изисква определена дистанция. Въпросът е тя да не прекрачва границите на Кретиеновото творчество.
В пролога на Ерек и Енида Кретиен нарича изходния материал за своя роман „разказ за приключения“, а писателската си работа определя като „хубава композиция“ („bcle conjointure“). Думата „conjointure“ означава „свързване“ и предполага множество нива на връзки22. Сред тях ще посочим два вида: 1) Вертикална връзка между фабулата и нейния морален и философски смисъл; 2) Хоризонтална връзка между отделните елементи или епизоди на романа. Тези връзки се съчетават във всяко тълкуване. За разлика от линейното четене, което акумулира смисъл, тълкуването е конструиран прочит, предполагащ едновременно артикулиране на елементите и тяхното обвързване. Ще се опитаме да артикулираме някои части в романа, преди да посочим връзките между тях.
На първо място прави впечатление двуделната композиция на романа. Тя впрочем с присъща на всички романи на Кретиен. Руският медиевист Мелетински представя добре този аспект от типологическа гледна точка23. Според него двете части в романите на Кретиен разкриват двустепенен процес на художествено изграждане. Първата част протича по логиката на богатирската приказка: героят, на пръв поглед невзрачен, успява без особени перипетии да завоюва царство, девойка или и двете. Втората част разкрива кризисен момент, който слага начало на процес на индивидуализиране и протича като вътрешен конфликт. Наблюденията на Мелетински са много верни за първите четири романа на Кретиен. Те обаче не обясняват двучастната композиция на Разказ за Граала. Тук логиката на двуделната структура е различна. Както вече отбелязахме, историята на Персевал започва като роман на изграждането. Героят встъпва в рицарското поприще и се потопява в света без никакъв житейски опит. Контрастът между неговото простодушие и първите му успехи превръща Персевал в комичен герой в класическия смисъл на понятието — персонаж, който не знае неща, добре известни на читателя. Оттук и усещането на публиката за превъзходство над героя. Това продължава до посещението в замъка на Граала. Затова смятаме, че възпитанието на героя е описано не просто по логиката на романа на изграждането, а на неговата пародия. Пиер Гале, автор на книгата Персевал и инициацията, също отбелязва, че романът на Кретиен е нещо повече (или по-малко) от роман на изграждането: „В романа на изграждането няма въпрос без отговор, няма неудовлетворено очакване, нито липса, която да не е изпълнена по един или друг начин.“24 Пародията определя тона и във втората част на романа. Премеждията на Говен са пародия на истинските рицарски приключения било поради техния абсурден характер, поради тяхното буквално повторение (например епизода със стрелите и лъва в замъка на двете кралици, възпроизвеждащ иронично подобен епизод от Ланселот), или поради нелепите женски връзки на героя. Кретиен сякаш подкопава рицарската етика от две страни: Персевал е твърде наивен и невежа, за да се вмести в представата за добрия рицар; Говен пък е прекалено самоуверен, за да се усъмни в целесъобразността на своите приключения. Персевал олицетворява изгрева на рицарството, Говен — неговия залез.
22
Те са разгледани прецизно от английския медиевист Юджейн Винавер: Eugène Vinaver, „Regards sur la conjointure“. — In:
23
Е. М. Мелетинский, „Средневековый роман. Вопросы типологии“. — В:
24
Pierre Gallais, Perceval et l’initiation, 2 édition, Orléans, Paradigme, 1998, p. 26. Първото издание е от 1972 г.