Второто продължение (1205–1210 г., 13 000 стиха) описва многобройните приключения на Персевал. Героят, подобно на Говен от Първото продължение (Продължението Говен), посещава замъка на Крал Рибар, задава очакваните въпроси, но не успява да съедини счупения меч. Този роман може да се разглежда едновременно като продължение на Разказ за Граала и като калка на Продължението Говен. И тук християнската ориентация на мита е засилена. Граалът съдържа кръвта на Христос.
Третото продължение (1233–1237 г., 11 000 стиха) е дело на Манесие. Названието „Трето продължение“ е оправдано не хронологически — творбата е писана след Четвъртото продължение, — а сюжетно. Разказът на Манесие започва там, където свършва Второто продължение. Персевал напуска замъка на Крал Рибар, където е посветен в значението на Граала, Кървящото копие и счупения меч, с който един рицар, Партинал, е ранил Крал Рибар. Героят убива Партинал и донася главата му в замъка на Граала. Научавайки добрата вест, болният крал оздравява. След неговата смърт крал на замъка на Граала в Корбеник става Персевал. Коронясва го лично Артур. След седемгодишно царуване Персевал се оттегля от света като отшелник. Граалът и Копието се възнасят на небето. Всички ключови събития около Граала са предмет на християнско тълкуване в духа на тогавашната дидактична литература.
Четвъртото продължение (1225–1230 г., 17 090 стиха) от Жербер дьо Монтрьой стои в сюжетно отношение между Второто и Третото. Персевал напуска замъка на Граала, съединява частите на счупения меч с помощта на Требюше, ковача от Другия свят, оженва се за Бланшфльор, дълго време не консумира брака от християнско целомъдрие. Авторът обаче предсказва на съпрузите славно потомство, към което принадлежи и Годфроа дьо Буйон, бъдещият завоевател на Йерусалим. По-късно героят се завръща в Замъка на Граала, но Крал Рибар не оздравява и мисията остава незавършена.
Перлесваус или Висшата книга за Граала е един от първите френски романи в проза. Датата на неговото създаване е спорна. Условно приемаме периода между 1215 и 1220 г. Анонимният автор също прибягва до литературна мистификация, представяйки творбата като запис по диктовката на небесен ангел и на Светия дух. Перлесваус, вариант на името Персевал, предприема повторно търсене на Граала. В него участват също Говен и Ланселот. Последните двама герои не успяват: Говен вижда Граала, но изпада в екстаз пред Копието и Граала, който тук има формата на потир, и забравя за съдбата на болния крал. Поуката от този неуспех е, че прехласването пред божественото не бива да е за сметка на човешкото състрадание. Ланселот е лишен от достъп до Граала заради прелюбодейската си връзка в миналото с кралица Гениевра. Тук Граалът е символ на Божията благодат. Тя осенява напълно само Перлесваус. Артур пък отива на поклонение в Замъка на Граала. Описанието на това поклонничество силно наподобява тогавашните хроники за кръстоносните походи.
Романът, известен под наименованието Ланселот в проза (2500 стр.), един от най-интересните рицарски романи на XIII в., отделя значително място на темата за Граала. Затова много критици го наричат Ланселот-Граал. И тук претенденти за приключението на Граала са трима рицари — Говен, Ланселот, Боорт. Посещението на всеки от тях в замъка на Граала завършва с успех, съответстващ на досегашния му начин на живот. Така изпитанието се превръща в морална равносметка и оценка на целия житейски път. Идеята за Страшния съд не е далеч. Говен вижда Граала — огромна чаша, при появата на която всички сътрапезници получават обилни ястия, с изключение именно на Говен. Героят е недостоен да бъде посветен в светото тайнство, защото е по-чувствителен към красотата на момичето, което носи Граала, и не долавя божествената му същност. Втори посещава замъка Ланселот. И той не може да потисне възхищението си пред красивото момиче, което му напомня и за любимата кралица. Но бележи известен напредък в сравнение с Говен: отчита, че Граалът е „свято нещо“ и при вида му сключва ръце за молитва. Третият посетител, Боорт, коленичи пред Граала, моли се, облян в сълзи от щастието да види свещения предмет. Той посещава замъка и втори път, научава нови неща за Христовото тайнство, но не го разкрива напълно.