Персевал, или Разказ за Граала

Персевал, или разказ за Граала е ярък представител на утвърждаващата се по онова време френска силабическа версификация. Той е написан в характерните за епохата и за този жанр октосилабични стихове с дължина 8 срички при мъжка рима и 9 срички при женска рима. Предложената преводна версия е съобразена както с метрическите характеристики на оригинала, така и с традициите на преводното дело у нас. Най-подходящата форма, която е в синхрон с оригиналната, е четиристъпният ямб — и тук с дължина 8 срички при мъжка рима и 9 срички при женска рима. В редки случаи в превода се използва десетсричен стих с дактилна рима. Важна структурна особеност на оригинала е използването на преноси (анжамбмани), които позволяват конфликтът метрика/синтаксис да получи преимуществено за синтаксиса решение, т.е. да се даде известен превес на синтаксиса поради естеството на фабулата, защото става въпрос за разказ. Практиката е установила, че броят на анжамбманите в превода има лек превес над техния брой в оригинала. Преводачът се вижда принуден да направи подобно отклонение, но в нашия случай то се вписва много добре във фабулната тъкан на творбата и допринася за постигане на по-плавен повествователен изказ.

Стоян Атанасов

Паисий Христов

Кретиен дьо Троа Персевал, или Разказ за Граала

Пролог 29

От малко семе — малко жито. Щом искаш лято плодовито, в богата почва засади и много плод ще ти роди. [4] Когато бедна е земята, изсъхват в нея семената30. Сей само в угар, от която ще бъдеш награден богато. [8] Тъй прави днес и Кретиен — роман31 започва, посветен на мъж, по доблест несравним, какъвто не познава Рим — [12] на Филип Фландърски32. По слава той Александър надминава (макар че бил велик герой, в пороци е затъвал той — [16] това го знае всеки днес). Ще ви докажа, че по чест граф Филип просто няма равен, защото с разум е прославен. [20] Одумките са му омразни, от грубостите той се дразни и тежко изживява даже, щом някой подигравка каже. [24] Обича графът честността, светата Църква, доблестта, а всичко грозно той презира. В света едва ли се намира [28] друг мъж, тъй щедър на блага33. Матея учеше така: „Каквото дясната дарява, не бива да се научава [32] от лявата.“ Доброто нека го знае само Бог! Човекът дори да върши нещо тайно, за Бога всичко става знайно. [36] Нали евангелистът учи: „Крий лявата да не научи какво раздаваш.“ Знай, че тя с притворство и от суета [40] на всекиго се доверява. Десницата пък означава добри дела и услужливост, без показност и горделивост; [44] тях само Господ-Бог ги знае и Милостта, защото тя е самият Бог. И щом човек живее в милост, той вовек [48] е в Бог и в него Бог е цял — и свети Павел34 тъй твърдял. Помнете, че от състрадание, с любов към хората, е внимание [52] граф Филип все добри дела е правил. Не зарад хвала… На доброта сърдечна само дължала се е щедростта му. [56] Та кой сега би го сравнявал със Александър — той не давал за другите и пет пари. Обратно, Кретиен дори [60] не си задава днес въпроса, дали труда си ще прахоса. Понеже графът го заставя, по негов ръкопис35 съставя [64] той своя „Разказ за Граала“. По-хубаво в тоз двор едва ли друг някой автор е оставил. Та чуйте как той се е справил36. [68]

29

В изданието на „Изток Запад“ текстът на „Персевал, или Разказ за Граала“ е компактен, т.е. няма разделение на глави. Има само разделение с празни редове според предложените във въведението на Стоян Атанасов 16 епизода. Това удобно за читателите разделение го предлагаме в електронния вариант на книгата в Читанка, като прилагаме и заглавията на епизодите. — Бел. NomaD.

30

Ст. 6: Кретиен започва с парафраза на прочутата мисъл на Цицерон: „Каквото посееш, това ще пожънеш“ (За оратора, LXV, 261). Вж. също апостол Павел, Второ послание до коринтяни, гл. 9, 6: „Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.“

31

Ст. 10: В началото на XII в. с прилагателното „романски“ се назовават говорите в Северна Франция. Така те са разграничавани от латинския. Съществителното „роман“ се появява към 1140 г. във връзка с новия повествователен жанр в стихове, писан на простонароден език по сюжети от гръко-римската Античност или от т.нар. „бретанска материя“ за крал Артур и рицарите на Кръглата маса.

32

Ст. 13: Филип Фландърски (1142–1191), След овдовяването през 1181 г. на Мари Шампанска, покровителка на Кретиен дьо Троа и поръчителка на неговия роман Ланселот, Рицаря на каруцата, Филип предлага женитба на графинята, но получава отказ. Взема активно участие в Третия кръстоносен поход и загива в Палестина през 1191 г. По тези хронологични ориентири може да се смята, че Кретиен работи над Разказ за Граала през 80-те години на XII в. Филип Фландърски е ярък представител на феодалния елит, който се противопоставя на централизиращата политика на монархията, по-конкретно на Филип-Август и на съюза му със забогатяващата буржоазна прослойка.

33

Ст. 29: Добродетелите на граф Филип Фландърски като съвременна историческа личност са въплъщение на ценностите, чийто символ е легендарният крал Артур. По такъв начин историческият пласт се явява потвърждение, а в известен смисъл и производна величина, на митологичното. От друга страна, по логиката на коренните противопоставяния Кретиен ще изобрази впоследствие група персонажи — сенешала Ке, Червения рицар, Грозната девойка с магарицата, Надменната девойка и др., — които са антиподи на граф Филип Фландърски и на крал Артур.

34

Ст. 50: Тук очевидно Кретиен цитира по памет, каквато е тогавашната практика. Казаното е от Йоан, гл. IV, ст. 16, а не от Павел. Все пак в Първо послание до коринтяни, гл. 13, апостол Павел развива сходна идея.

35

Ст. 64: Въпреки че редица авторитетни критици вярват в съществуването на въпросната книга, при липсата на каквито и да било следи от нея не ни остава друго, освен да напомним, че препращането към стари авторитети или книги е типичен за онова време реторически похват за легитимиране на романа. Литературният топос за връзката с традицията като предпоставка за качество на новата творба не изключва обаче наличността на устни разкази, от които Кретиен по всяка вероятност е черпил материал за своя сюжет.

36

Ст. 68: Изхождайки от метафорите за сеитбата, жътвата и плодородието, Кретиен дьо Троа умело обвързва, а вероятно и степенува, три ценностни категории: християнското милосърдие (апостол Павел), куртоазната щедрост (граф Филип) и художественото творчество (Кретиен).