с такава храброст не блестеше.
Той най-достоен рицар беше
сред всички острови в морето.
Гордей се със това, което
[420]
от него ти си наследил.
Не би се и от мен червил:
дедите ми, баща ми бяха
все рицари и те успяха
[424]
рода ни да прославят с чест.
От тях по-доблестни до днес
не зная аз. Но би могло,
за жалост, да се случи зло
[428]
на хора храбри, умни, честни:
те често стават най-злочести.
А пък които са лениви
и недостойни, и злобливи,
[432]
тях сякаш злото ги не хваща;
добрият за доброто плаща.
Но ти не знаеш, сине мой,
че бе ранен баща ти в бой —
[436]
между краката бе улучен.
След този удар злополучен
като че замъкът, нивята
за миг потънаха в реката.
[440]
В голяма бедност той изпадна…
Жестока участ, безотрадна,
върху народа се стовари,
самия Пендрагон удари,
[444]
а той — на крал Артур бащата —
все още крал бе на страната.
И всички бяха разорени,
земите им — опустошени.
[448]
Какво и как да се спасява.
Та беше татко ти тогава
във Пустата гора, в свой замък,
но тук да дойде сили нямал
[452]
и той не виждал изход друг,
освен да го докарат тук43.
Ти беше мъничко дете,
едва навършил беше две
[456]
и още не те бях отбила.
А преди теб се бях сдобила
със две момчета. Тях баща ти,
като пораснаха, ги прати
[460]
в два кралски двора на учение,
та там те бойното кръщение
със кон и сабя да получат,
на рицарство да се научат.
[464]
По-възрастният брат на кон
при краля на Ескавалон
отиде — той бе смел, почтен
и в рицарството посветен.
[468]
А другият — той бе прибран
във Гоморет от краля Бан.
В един ден моите момчета
били за рицари приети
[472]
и към дома поели път
мен и баща ти да дарят
със радост, ала, както чух,
във бой предали Богу дух.
[476]
По-късно, синко, се разбра,
че на големия ти брат
били очите изкълвани
от ненаситни черни врани.
[480]
От скръб помина се баща ти
и си останах аз, горката,
по три покойника да страдам.
Ти беше моята отрада,
[484]
единственото ми имане,
което тука ми остана,
единствената ми утеха…
Зли сили другите отнеха.
[488]
Синът не смятал, че е длъжен
да слуша този разказ тъжен
и рекъл: — Мамо, дай да ям.
Защо ми казваш туй не знам,
[492]
но знам, че много бих желал
да ида там, при онзи крал,
където рицар смел се става.
И майка му едва успява
[496]
за малко да го задържи,
та всичко нужно да стъкми,
да сложи във един вързоп
дебела дреха от коноп
[500]
и нова риза от коприна,
и туника, и пелерина,
ушити по последна мода,
та спретнат винаги да ходи.
[504]
Но все припирал той. Едва
били изминали ден-два
и тя му всичко натъкмила,
ала така се натъжила,
[508]
че със целувки, през сълзи
му рекла: — Много ми тежи,
че ти при краля заминаваш,
че искаш рицар там да ставаш,
[512]
доспехи нови да получиш.
Какво ли с тебе ще се случи?
Как би се справил, сине мой,
щом още не си влизал в бой
[516]
и нямаш никакво умение
да ползваш бойно снаряжение?
Обхваната съм от тревога,
че няма никога да могат
[520]
да те научат. Нищо чудно
за начинаещ да е трудно.
Но си е истинско мъчение
да не успяваш при учение.
[524]
Аз искам да ти дам съвет,
за да го следваш занапред.
Щом е него се съобразяваш,
ти винаги ще преуспяваш.
[528]
Ако е рекъл Бог, след дни
ще станеш рицар, но помни,
че със жена ако се срещнеш
и се нуждае тя от нещо
[532]
или от някакви беди
е сполетяна, ти бъди
готов веднага да помогнеш,
е добра постъпка да я трогнеш.
[536]
Жените щом не уважаваш,
завинаги без чест оставаш.
Но ако правиш им услуги,
ще те зачитат всички други.
[540]
Ако предлагаш им наслада,
не се натрапвай до досада.
За мъж е щастие, нали,
девойка да му позволи
[544]
да я целуне. Но тогава
недей с прищевки прекалява!
Щом пръстен има тя на пръста
или с кесия е на кръста
[548]
и от любов към теб решава
да ти ги подари, тогава
да не помислиш отегчен:
„Не, този дар не е за мен“.
[552]
Да ги приемеш бъди склонен…
Щом като дар са те, защо не?
И друг съвет: ако мъжът
е с някого на дълъг път,
[556]
не бива да се колебае
той името му да узнае.
Човек се опознава лесно,
щом името му е известно.
[560]
Помни, единствено си струва
с достойните да се общува:
те в грях не биха те въвели,
щом с тебе са на път поели.
[564]
По църкви и по манастири
ходи редовно: всеки дири
най-сигурна утеха в Бога.
На него се моли най-много
[568]
и тебе с благодатен жест
да надари с достойнство, с чест.
— Защо е църквата, кажи ми?
— Да славим, сине мой любими,
[572]
Създателя на битието,
на всичко живо под небето.
— А манастир какво е, мамо?
— То, синко, свят и хубав храм е,
[576]
изпълнен с много свети вещи,
там молят се и палят свещи,
там, синко, името Христово
се слави със свещено слово,
[580]
че Той за своите идеи
оклеветен бил от юдеи.
Без никаква вина пророкът
подложен бил на най-жестоки
[584]
мъчения, че за душите
на нас, мъжете и жените,
се е застъпил, та във ада
да не отидат, да не страдат.
[588]
Те били го със злоба, с мъст,
разпнали го на дървен кръст
е венец от тръни на главата.
Да чуеш литургия свята,
[592]
молитва да прошепнеш там —
затуй се ходи, синко, в храм.
Отвърнал той, че обещава
да ходи, както подобава,
[596]
и сам в обителите божи
е охота… Ала той не можел
при майка си да чака много…
Преди да дойде час за сбогом,
[600]
надянал бързо облеклото,
на коня прикрепил седлото
и без да губи много време,
щял трите копия да вземе,
[604]
когато майка му решила
от копията две насила
да вземе: хващало я страх.
че по-опасно ще е с тях.
[608]
Да беше майка му посмяла
и третото би тя прибрала.
В ръката си младежът стискал
върбова пръчка — с нея искал
[612]
да удря коня за из път.
За тръгване дошъл часът.
И майка му с любов, през плач,
му рекла: — Бог да е водач
[616]
на стъпките ти, сине мили,
и да ти дава радост, сили,
да имаш в него упование.
Но щом на хвърлей разстояние
[620]
бил нашият приятел млад,
обърнал поглед той назад,
видял, че майка му, горката,
в несвяст се свлича на земята,
[624]
като че ли в предсмъртен миг,
и с пръчката като е камшик
той коня си ударил здраво,
за да го понесе направо
[628]
с присъщия му ход чевръст,
към онзи лес злокобно гъст.