Персевал среща Червения рицар и се представя в двора на Артур
Младежът в този миг видял,
че въглищар по пътя ходи
и своето магаре води
[836]
и го попитал: — Хей, човече,
навярно идваш отдалече…
Да знаеш някой път по-кратък
за Кардуел, че май нататък
[840]
е крал Артур? За чест и слава
достоен рицар там се става.
— Върви по този път, дордето
съгледаш крепост край морето —
[844]
отвърнал бързо въглищарят. —
Там може крал Артур да свариш
ту радостен, ту тъжен той е.
— Защо? Причината в какво е?
[848]
— Веднага ще ти отговоря:
Артур със верните си хора
над крал Рион спечели бой
и затова се радва той.
[852]
Ала проблеми му създават
бароните; те настояват,
без да изпитват угризения,
да идат в своите имения.
[856]
И кралят много негодува.
Младежът сякаш че не чувал —
пак нетактичност проявил,
ала все пак доволен бил,
[860]
че знае в кой път да поеме,
за да пристигне там навреме.
Брега щом стигнал, той видял
дворец е висок защитен вал
[864]
и тъкмо в същия момент
от портите, въоръжен,
млад, силен рицар се задал.
Във лявата ръка държал
[868]
той щита, шлема и юздата,
а в дясната — бокал в позлата.
И цялото му снаряжение
блестяло в чудно отражение.
[872]
Младежът го харесал много
и си помислил: — Ех, да мога
от краля в дар да имам аз
това оръжие! Тогаз
[876]
тук на земята никой няма
да чувства радост по-голяма.
И той се втурнал по посока
на замъка и с два-три скока
[880]
пред рицаря се озовал.
Веднага рицарят го спрял
и строго рекъл: — Чакай, стой!
При крал Артур ли, друже мой?
[884]
— Да, ще му искам позволение
за чудното ви снаряжение.
— Ако е тъй, недей отлага,
върви и връщай се веднага.
[888]
На този лош и долен крал
да кажеш, че съм ти предал
да ми отстъпи сам земята.
В противен случай, нека прати
[892]
тук някой да я защитава.
Не вярва ли, кажи тогава,
че аз съм този рицар смел,
бокала с виното отнел.
[896]
На храстите да бе говорил,
той много по-добре би сторил…
Отминал момъкът и ето,
че той пристигнал там, където
[900]
Артур и свитата му цяла
в голямата приземна зала