Персевал, или Разказ за Граала

(със точна форма на квадрат) били се сбрали за обяд. [904] Младежът наш на кон решил да влезе… Крал Артур се бил отпуснал в мисли. Той седял на мястото си и мълчал, [908] а всички други със наслада си продължавали обяда48. Но момъкът не знаел кой е крал Артур, та нему той [912] любезен поздрав да отправи. Йоне тогава се изправил, в ръката си голям нож хванал. — Щом, драги мой, си тъй застанал [916] и нож държиш, кажи поне кой тук е кралят. — А Йоне учтиво казал му: — Как кой? Та ето краля, друже мой. [920] Младежът, щом се приближил, Артур учтиво поздравил, но кралят в мисли бил потънал, внимание не му обърнал. [924] Младежът се опитал пак за поздрав да направи знак, но кралят си останал ням. Младежът рекъл си: — Не знам [928] как кралят, който не говори, от някой млад човек ще стори смел рицар. Туй не е възможно49. И вече малко разтревожен, [932] на коня дръпнал той юздата за връщане, но в бързината съборил шапката на краля върху софрата да се валя. [936] Сам крал Артур със изненада видял как шапката му пада, от мислите си се отърсил, със поглед момъка потърсил [940] и казал му със глас приятен: — Добре дошъл при нас, мой брате Простете ми, че си мълчах: но в размисъл потънал бях. [944] От мисли мрачни бях обзет, защото моят враг заклет от нивите ми иска дял, говори като полудял, [948] че всички му принадлежат. Червения го май зоват, от Генгеройската гора е. Кралицата, дори и тя е [952] сега при нас — да ни окаже подкрепа в този миг тъй важен. Доколкото засяга мен, не съм чак толкова смутен [956] от думите, които рече тук онзи рицар. Ала вече не издържах, щом тоз нахал заля със златния бокал [960] кралицата. Ах, колко долно постъпи! Колко ми е болно50! Тя тъй жестоко се обиди, че в свойта стая си отиде [964] веднага, с накърнена чест. Ах, как ли ще се чувства днес? А пък младежът се прозявал — дори и пет пари не давал [968] за болката на този крал, и не усетил капка жал за поруганата кралица. — Кралю, от мен сторете рицар — [972] изтърсил момъкът припряно. Лицето му било огряно от две усмихнати очи. И кой ли ще го уличи [976] във глупост, та нали наглед бил благороден и напет! — Мой друже, слезте на земята. му рекъл кралят, — а юздата [980] на коня на слугата дайте, той сам ще се погрижи. Знайте, че тук ще ви окажем днес е господна воля кралска чест. [984] Младежът рекъл му: — Простете, нали си бяха на конете онези рицари в гората? Защо аз трябва на земята [988] да сляза? Не, не ща! За Бога, я действайте, че бързам много! — Да — казал кралят, — друже драг, ще действам аз и още как, [992] щом имате такъв стремеж. — Но — рекъл нашият младеж, — не рицар най-обикновен, а като Рицаря Червен. [996] Пред замъка той скоро беше и златния бокал държеше. Оръжието му от вас бих искал да получа аз. [1000] Щом сенешалът51 чул това, ядосан завъртял глава и рекъл: — Друже мой, идете при него и си го вземете. [1004] Наглед сте на това способен и случай имате удобен. По-бързо, време не пилейте! — Ке52 — рекъл крал Артур, — недейте [1008] да се държите заядливо! Не можете ли по-учтиво? От тези думи на младежа и аз разбрах, че е невежа. [1012] Ала кой би твърдял, че той не е от благороден сой. Как може подбиви такива към непознат! Така не бива! [1016] Тук недостойното държание е плод на лошо възпитание, а този момък според мен би станал рицар смел, почтен. [1020] На честен мъж не подобава

48

Ст. 910: Кралската трапеза е централно място в Артуровия двор. Нещо повече: в двора — идеализирано пространство на власт — пиршеството, веселието и игрите около тях се явяват основно занимание на Артур и рицарите на Кръглата маса. Пиршеството е тясно свързано с приключението. В редица романи Артур сяда на масата, но отказва да яде, докато не научи за — или докато не се случи — ново приключение. Така кралският банкет се явява генератор на една специфична събитийност.

49

Ст. 931: Изисканото говорене е важна рицарска добродетел. Мълчанието на краля е абсурдно, защото е несъвместимо с рицарския кодекс, олицетворяван от него. Очевидно Кретиен се стреми да разчупи застиналия образ на суверена. Впоследствие рицарското безмълвие като признак за незрялост и несъвършенство ще бъде илюстрирано от неадекватното поведение на Персевал в замъка на Бланшфльор (ст. 1860–1864) и в замъка на Граала (ст. 3243–3253).

50

Ст. 962: Крал Артур олицетворява рицарската общност, но не отстоява с дела нейния морал. Той е по-скоро абстрактен принцип на рицарството и често проявява изненадваща пасивност. Затова честта на двора или на кралицата трябва да бъде защитавана от други рицари. Подобна е също изходната ситуация в Ланселот, Рицаря с каруцата, когато дръзкият Мелеаган отвлича кралица Гениевра пред очите на Артур и на целия двор. Тогава от краля се очаква не да отговори лично на предизвикателството, а да определи шампиона на общността, т.е. рицаря, който ще брани и отмъщава за обруганата кралска чест.

51

Ст. 1001: Сенешал (от лат. Senescalus — най-възрастният) — най-високата длъжност в кралския двор през Ранното средновековие. Сенешалът ръководи интендантството, администрацията, а при отсъствие на краля го замества като главнокомандващ армията. Филип-Август премахва тази длъжност в края на XII в. (1185).

52

Ст. 1008: Според История на британските крале от Джефри Монмътски (1135) Ке е млечен брат на Артур. По съвет на вълшебника Мерлин, Игерна, майката на Артур, поверява извънбрачния си син на грижите на родителите на Ке. В романите на Кретиен дьо Троа Ке е своеобразен антикуртоазен герой, отличаващ се с невъздържаност, самохвалство, грубост, присмехулство — все качества, несъвместими с представата за куртоазната рицарска етика.