Персевал, или Разказ за Граала

да обещава, без да дава. Щом пред приятел се вречеш, ще изпълняваш, щеш не щеш — [1024] неудържано обещание си е направо наказание. Нали съм казвал неведнъж на вас, че ако някой мъж [1028] обета си не изпълнява, сам себе си той заблуждава, отблъсква близките си хора и тъй навлича си позора. [1032] Но докато добрият крал говорел, момъкът видял девойка стройна, нежна, мила, която всеки би пленила. [1036] Той поздравил я, а в замяна отвърнала му тя засмяна: — Бъди от Бог благословен! Заклевам ти се, че за мен [1040] не ще да има в този свят по-храбър рицар, по-сърцат от теб. Ще се прославиш, знай, и тука, и в далечен край. [1044] И тя в усмивка засияла, ощастливена се засмяла за първи път от цели шест години… Ке, от яд обзет, [1048] плесница силна й ударил, но да повтори той не сварил, защото вече на земята лежала просната момата. [1052] Ке хладнокръвно се обърнал накъм камината и зърнал един шут и с ритник тогава го пратил в живата жарава, [1056] защото шутът непрестанно повтарял нещо доста странно: — Това момиче ще се смее едва когато доживее [1060] да види рицар смел, прославен комуто тука няма равен53. И шутът все така крещял… А момъкът в тоз миг вървял [1064] със своите кроежи скрити на оня рицар по следите. Йоне отлично знаел как младежа наш по път най-пряк [1068] да изпревари, та по-скоро да се завърне с вести в двора. През тайни входове той минал пресякъл някаква градина [1072] и на открито се оказал. И рицарят бил там излязъл — в очакване на бойна слава. Дошъл и момъкът тогава [1076] оръжието му да вземе. Червения съвсем навреме бил сложил златния бокал встрани, младежът го видял [1080] и рязко казал му: — Преди минути кралят нареди оръжието да дадете на мен. По-бързо го свалете! [1084] Тогава рицарят запитал: — А кой ще влезе в бой в защита на краля! Кой ще се намери с мен силите си да премери! [1088] Младежът рекъл докачен: — Шега не си правете с мен! Оръжието докога ще чакам? Дайте го сега! [1092] Веднага! Тъй е наредено. — Младежо, питам те почтено: от името на краля кой ще дръзне с мен да влезе в бой? [1096] — Я времето не ми губете, оръжието отстъпете, че щом се бавите, тогаз и сам ще си го взема аз. [1100] Но рицарят бил тъй ядосан, че не повторил пак въпроса, на копието с дръжката ударил го той мъжката. [1104] Младежът, който нямал броня, се свлякъл тутакси от коня със остра болка във гърдите, погледнал рицаря сърдито [1108] и вече тройно разгневен, като видял, че е ранен (от болка той дори не ахнал), със копието си замахнал [1112] към рицаря и го забил в главата му. Тъй точен бил, че да удари не повторил: такава рана той отворил, [1116] че кръв потекла на талази. Как рицарят да се предпази?! Той паднал мъртъв на земята… Така приключила борбата: [1120] младежът в миг от коня скочил, към падналия се насочил, отнел му щита, после шлема направил опит да му вземе, [1124] но да го махне не успял. И меча също пожелал — от ножницата многократно го дърпал, но безрезултатно. [1128] И вече щял с един замах да го захвърли, но чул смях — Йоне го гледал как се сили и го попитал: — Друже мили, [1132] кажете ми какво ви става? Това не ви ли се удава? — И сам не зная. Бях решил, че кралят ми е подарил [1136] оръжието, ала ето, че май ще трябва на парчета трупът му да се насече (като че в пещ ще се пече): [1140] със меча за да се сдобия, наложи се да го убия. Йоне му рекъл: — Лесно мога да му го взема. На тревога [1144]

53

Ст. 1062: Девойката, която не се е смяла шест години, и шутът са две скачени фигури — на вечната меланхолия и на вечния смях. Девойката стои типологично по-близо до келтската традиция, доколкото е подвластна на своеобразна забрана (келтското „гейс“) да не се смее, докато не се появи най-добрият рицар. Шутът е по-скоро продукт на християнското схващане за лудостта като последица от Божията благодат, изпратена на грешника за неговото спасение. Така се обясняват пророческите способности на лудия, който предсказва бъдещото наказание за Ке(ст. 1264–1273).