Персевал, или Разказ за Граала

сега недейте се поддава.

— След като можете, тогава

по-бързо действайте! — отсякъл

младежът. И Йоне съблякъл
[1148]

напълно рицаря убит —

и шлем, и ризница, и щит

в ръцете си младежът стискал.

Но в този миг той не поискал
[1152]

да сложи рицарските дрехи

наместо своите доспехи.

Коприненото наметало

от рицаря не би стояло
[1156]

добре на момъка. Не, не!

Каквото да твърдял Йоне,

той нямало да позволи

обущата му да свали.
[1160]

— Шега си правите, изглежда.

Не мога здравите одежди,

които ми добре стоят,

да ги захвърля насред път.
[1164]

От думите ви тъй излиза…

Нима конопената риза

за друга ще сменя, по-мека?

Наметка ли да сложа лека
[1168]

и да оставя тук онази,

която от дъжда ме пази?

По дяволите който смята,

че моите дрехи на земята
[1172]

ще хвърля, за да взема чужди!

Луд от съвети няма нужда —

оръжие той искал само…54

Йоне склонил пред твърдостта му
[1176]

(било излишно да се спори),

поставил лъскавите шпори

върху обущата от кожа,

а после ризницата сложил,
[1180]

и шлема му нахлузил лесно

(а той отивал му чудесно),

на кръста меча му пристегнал

(и той като излят прилегнал),
[1184]

след туй пък му показал как

на стремето да слага крак

и как на коня да се мята

(това не му било познато).
[1188]

Накрая копие му дал,

и във момента, в който щял

да тръгва, чул гласа му: — Аз

дарявам коня си на вас;
[1192]

макар че е неудържим,

не ще ми е необходим.

А вие краля поздравете

и му бокала занесете.
[1196]

А пък девойката, която

получи удар по главата

от сенешала, нека знае,

че той един ден ще се кае:
[1200]

е такъв обяд ще го гостя,

че тройно ще му отмъстя.

Йоне тогава обещал

да върне златния бокал
[1204]

и с думи топли и добри

девойката да ободри.

И всеки своя път си хванал…

Когато пред Артур застанал,
[1208]

Йоне веднага му подал

в ръката златния бокал

и рекъл: — Сир, бокала! Ето!

Изпраща ви го този, дето
[1212]

заслужи рицарската чест.

— Но кой е станал рицар днес? —

попитал кралят с изненада.

— Сир, тази чест сега се пада
[1216]

на онзи момък, който влезе

при вас на кон и пак излезе.

— Говориш за един абдал,

безцеремонно настоял
[1220]

оръжието да му дам

на онзи рицар, който срам

и неприятности ни носи?

— Да, сир, за него е въпросът.
[1224]

— Как взе той златния бокал?

Едва ли с рицаря-нахал

поддържали са дружба стара?

— О, не! Младежът го накара
[1228]

с живота си да заплати.

— Но как се случи, разкажи.

— Сир, аз дори и не разбрах:

най-неочаквано видях,
[1232]

че рицарят започна пръв,

а после цял потъна в кръв:

младежът просто се обърна

и хубавичко му го върна —
[1236]

със удар му разби главата

и онзи падна на земята.

Артур упрекнал сенешала:

— Ах, Ке, не чакайте похвала
[1240]

от мен! Когато се обади,

гласът ви все ни носи свади.

От рицар днеска той лиши ме,

с чест защищавал мойто име.
[1244]

— И друго, сир, кълна се вам,

че той помоли да предам

и на момичето, което

Ке днес удари по лицето,
[1248]

че той ще отмъсти за нея

и ще накаже сам злодея.

Бъдете сигурен в това!

Чул шутът тези му слова
[1252]

(край огъня, където бил),

до краля бързо приближил

и рекъл с радост на сърцето:

— Сир, Бог ми е свидетел. Ето,
[1256]

че вече сбъдват се знамения

за страховити приключения

и те ще се повтарят често

и ще се отразят злочесто
[1260]

на някои. И ще проклина

Ке онзи ден, когато зина

да клевети, че и до бой

достигна в злобата си той.
[1264]

Обидата до седем дена

ще бъде скъпо възмездена:

ще си плати той, че ме ритна,

че на девойката налитна,
[1268]

че повали я със плесница.

Ке скоро своята десница

ще види сам на две пребита

и ще я носи в лакът свита
[1272]

поне шест месеца… Пък нека

отплатата да му е лека!

Не ще му се размине тя.

Когато Ке дочул вестта,
[1276]

че чака го направо ад,

без малко шута щял от яд

да умъртви на място там,

без да му мисли. Но от срам
[1280]

пред краля, примирил се той

и се разминало без бой.

Артур му рекъл: — Ке, злочест

направихте деня ми днес.
[1284]

На момъка да бяхме ние

показали как да се бие,

как копието да върти,

как с щита да се защити…
[1288]

Какъв смел рицар би излязъл!

Поне до днеска е показал,

че не владее занаята,

че липсва сръчност на ръката
[1292]

при нужда да размаха меча…

А ето че кон язди вече

със риск разбойник посред пладне

отнякъде да го нападне,
[1296]

и силом коня му да вземе

или да го срази без време.

Той глупав си е като патка

и би загубил всяка схватка.
[1300]

Така, обзет от съжаление,

от болка и от умиление,

не знаел кралят що да стори

и просто секнал да говори.
[1304]