Выбрать главу
сега недейте се поддава. — След като можете, тогава по-бързо действайте! — отсякъл младежът. И Йоне съблякъл [1148] напълно рицаря убит — и шлем, и ризница, и щит в ръцете си младежът стискал. Но в този миг той не поискал [1152] да сложи рицарските дрехи наместо своите доспехи. Коприненото наметало от рицаря не би стояло [1156] добре на момъка. Не, не! Каквото да твърдял Йоне, той нямало да позволи обущата му да свали. [1160] — Шега си правите, изглежда. Не мога здравите одежди, които ми добре стоят, да ги захвърля насред път. [1164] От думите ви тъй излиза… Нима конопената риза за друга ще сменя, по-мека? Наметка ли да сложа лека [1168] и да оставя тук онази, която от дъжда ме пази? По дяволите който смята, че моите дрехи на земята [1172] ще хвърля, за да взема чужди! Луд от съвети няма нужда — оръжие той искал само…54 Йоне склонил пред твърдостта му [1176] (било излишно да се спори), поставил лъскавите шпори върху обущата от кожа, а после ризницата сложил, [1180] и шлема му нахлузил лесно (а той отивал му чудесно), на кръста меча му пристегнал (и той като излят прилегнал), [1184] след туй пък му показал как на стремето да слага крак и как на коня да се мята (това не му било познато). [1188] Накрая копие му дал, и във момента, в който щял да тръгва, чул гласа му: — Аз дарявам коня си на вас; [1192] макар че е неудържим, не ще ми е необходим. А вие краля поздравете и му бокала занесете. [1196] А пък девойката, която получи удар по главата от сенешала, нека знае, че той един ден ще се кае: [1200] е такъв обяд ще го гостя, че тройно ще му отмъстя. Йоне тогава обещал да върне златния бокал [1204] и с думи топли и добри девойката да ободри. И всеки своя път си хванал… Когато пред Артур застанал, [1208] Йоне веднага му подал в ръката златния бокал и рекъл: — Сир, бокала! Ето! Изпраща ви го този, дето [1212] заслужи рицарската чест. — Но кой е станал рицар днес? — попитал кралят с изненада. — Сир, тази чест сега се пада [1216] на онзи момък, който влезе при вас на кон и пак излезе. — Говориш за един абдал, безцеремонно настоял [1220] оръжието да му дам на онзи рицар, който срам и неприятности ни носи? — Да, сир, за него е въпросът. [1224] — Как взе той златния бокал? Едва ли с рицаря-нахал поддържали са дружба стара? — О, не! Младежът го накара [1228] с живота си да заплати. — Но как се случи, разкажи. — Сир, аз дори и не разбрах: най-неочаквано видях, [1232] че рицарят започна пръв, а после цял потъна в кръв: младежът просто се обърна и хубавичко му го върна — [1236] със удар му разби главата и онзи падна на земята. Артур упрекнал сенешала: — Ах, Ке, не чакайте похвала [1240] от мен! Когато се обади, гласът ви все ни носи свади. От рицар днеска той лиши ме, с чест защищавал мойто име. [1244] — И друго, сир, кълна се вам, че той помоли да предам и на момичето, което Ке днес удари по лицето, [1248] че той ще отмъсти за нея и ще накаже сам злодея. Бъдете сигурен в това! Чул шутът тези му слова [1252] (край огъня, където бил), до краля бързо приближил и рекъл с радост на сърцето: — Сир, Бог ми е свидетел. Ето, [1256] че вече сбъдват се знамения за страховити приключения и те ще се повтарят често и ще се отразят злочесто [1260] на някои. И ще проклина Ке онзи ден, когато зина да клевети, че и до бой достигна в злобата си той. [1264] Обидата до седем дена ще бъде скъпо възмездена: ще си плати той, че ме ритна, че на девойката налитна, [1268] че повали я със плесница. Ке скоро своята десница ще види сам на две пребита и ще я носи в лакът свита [1272] поне шест месеца… Пък нека отплатата да му е лека! Не ще му се размине тя. Когато Ке дочул вестта, [1276] че чака го направо ад, без малко шута щял от яд да умъртви на място там, без да му мисли. Но от срам [1280] пред краля, примирил се той и се разминало без бой. Артур му рекъл: — Ке, злочест направихте деня ми днес. [1284] На момъка да бяхме ние показали как да се бие, как копието да върти, как с щита да се защити… [1288] Какъв смел рицар би излязъл! Поне до днеска е показал, че не владее занаята, че липсва сръчност на ръката [1292] при нужда да размаха меча… А ето че кон язди вече със риск разбойник посред пладне отнякъде да го нападне, [1296] и силом коня му да вземе или да го срази без време. Той глупав си е като патка и би загубил всяка схватка. [1300] Така, обзет от съжаление, от болка и от умиление, не знаел кралят що да стори и просто секнал да говори. [1304]
вернуться

54

Ст. 1175: Персевал надява рицарските доспехи върху грубите дрехи, ушити от майка му — бурлесков жест, с който Кретиен намеква за несъвместимостта между майчините съвети и рицарското призвание.