Персевал, или Разказ за Граала

Уроците на Горнеман от Горт

В тоз миг младежът галопирал през планината, без да спира. Не слязъл още в равнината, видял една река разлята, [1308] която хем била широка, хем бързотечна и дълбока. И щом полето прекосил, той вече на брега и бил: [1312] а там реката многоводна, бучела като преизподня: била тя шумна, мътноструйна (Лоара не била тъй буйна) [1316] и да премине не посмял. Покрай реката повървял, с очи в брега отсрещен впити, където в чуки страховити [1320] със шум се удряла водата. И тъкмо там, върху скалата, съгледал замък стар, чудесен, над морската вода надвесен. [1324] След като той наляво свил, пред взора му се извисил на чудни кули силуетът, като забоден във небето. [1328] Край най-високата се вдигал защитен зид и той достигал до устието на реката. На всеки ъгъл на стената [1332] на този превъзходен замък, иззидана от дялан камък, стояла кула невисока. Отправен в същата посока, [1336] не можел взорът да не трепне пред замъка великолепен, с прекрасното му изложение и вътрешно разположение! [1340] Отпред дворец бил изграден и мост, от камък построен, висял красиво над реката; а кула точно на средата [1344] стояла като че на пост. На входа й — подвижен мост бил спускан денем и тогава могло оттам да се минава. [1348] Когато паднела нощта, използван бил като врата. До входа като се добрал, той благородник там видял [1352] във хермелинова одежда: разхождал се и се оглеждал, и с пръчка във ръка заставал пред всеки, който приближавал. [1356] А при заплаха по-голяма разчитал и на други двама по-млади, пак от знатен род. Когато стигнал този вход, [1360] младежът понапрегнал ум и си спомнил майчините думи и поздравил го най-напред: — Сир, тъй постъпвам по съвет [1364] на майка си. — Благословен бъди от Бога и от мен! — усмихнал се той на младежа, разбирайки, че е невежа. — [1368] Отде пристигаш, братко мой? — На крал Артур от двора. Той мен рицар ме направи, сир. — Но как така? Нима подир [1372] това, което му се случи, на рицарство той още учи? А кой оръжие ти даде? — От него ми е то награда. [1376] — Награда ли? Но как тъй стана? Тогава момъкът захванал подробно всичко да излага. Но аз припомням ви веднага, [1380] че всичко вече съм описал и да повтарям няма смисъл55. Щом благородникът разбрал какви неща е преживял, [1384] попитал пак: — Кажи ми, друже, а конят за какво ти служи?