— За да го яхам из горите
и из полята, както в дните,
[1388]
когато още бях ловец
и яздех своя млад жребец.
— А как ще действаш, братко мой,
с оръжията? — рекъл той.
[1392]
— Добре знам как се с тях борави:
нали видях какво направи
човекът, взел ги онзи ден
от рицаря, убит от мен.
[1396]
Така са леки, че на път
не ги усещам да тежат.
— И слава богу, че така е,
но аз бих искал да узная
[1400]
как и кога се тук оказа.
— Сир, на раздяла мама каза
с достойни хора да дружа
и неотклонно да държа
[1404]
на техния съвет, защото
това е пътят към доброто.
— Урок чудесен ти е дала!
Съветът й е за похвала,
[1408]
а твоят дълг е тъй да правиш!
Да имаш нещо да добавиш?
— Да, за подслон ще ви помоля.
— Добре. Да бъде твойта воля!
[1412]
Но трябва да се съгласиш…
— С какво? — От днеска да държиш
ти и на всеки мой съвет
и мен да слушаш занапред.
[1416]
— Съгласен съм. — Е, слез сега! —
Той слязъл. Първият слуга
на коня му юздата взел,
а другият от него снел
[1420]
доспехите (сега излишни)
и ей го в дрехите предишни:
с обуща груби, с наметало,
които майка му бе дала.
[1424]
И домакинът този път
разпоредил да донесат
стоманените остри шпори,
на коня метнал се отгоре,
[1428]
през рамо щита закачил
и рекъл: — Хайде, друже мил,
сега ще те науча как
да носиш гордо боен стяг,
[1432]
как с копието и със щита
да действаш в бой и при защита,
как с коня си да галопираш,
да го пришпорваш, да го спираш.
[1436]
На коня се привдигнал той,
като че готви се за бой,
прихванал копието здраво,
пришпорил коня — щял направо
[1440]
да литне, сякаш ще воюва.
А този хубав кон му струвал
сто марки сребърни; едва ли
за друг кон толкоз биха дали.
[1444]
А благородникът владеел
оръжията — той умеел
от малък е тях да се сражава.
Младежът дълго наблюдавал
[1448]
със радост и със възхищение
чудесното му изпълнение.
И след като показал всичко
така, че момъкът самичък
[1452]
да схване бойното изкуство,
той приближил до него с чувство
най-благородно и попитал:
— Мой друже, би ли се опитал
[1456]
така жребеца си да яхнеш
и с копието да замахнеш?
А момъкът му отговорил,
че за да може да го стори,
[1460]
не би му домилял имотът,
парите, ни дори животът.
— Знай, ако искаш да сполучиш,
с труд можеш всичко да научиш.
[1464]
Но три неща на този свят
изисква всеки занаят:
усилие, упорство, ум —
без тях ще вдигаш само шум.
[1468]
Когато не умееш нещо
и сам не си видял как вещо
го прави някой друг, тогава
ти укори не заслужаваш.
[1472]
И след като му казал как
на стремето да сложи крак,
младежът с копие и щит
на коня метнал се със вид
[1476]
на рицар от прославен род,
прекарал целия живот
в турнири всякакви и в бой —
такъв бил по природа той.
[1480]
А щом природата помага
и щом старание полага
човек, тогава може лесно
да се представи сам чудесно.
[1484]
И той наистина успял.
Щом благородникът видял,
че момъкът добре изглежда
на коня, казал си с надежда,
[1488]
че той при всяко начинание
успял би с труд и със старание.
Младежът в бойно снаряжение
направил кръгово движение,
[1492]
тъй както другият показал,
завърнал се и гордо казал:
— Добре ли беше, сир? Не зная
дори и да се постарая,
[1496]
дали ще мога като вас.
В живота си за друго аз
до днес поне не съм мечтал —
това е моят идеал.
[1500]
— Мой друже, щом си тъй сърцат,
ще имаш хубав резултат.
Със труд във всичко се успява.
И благородникът тогава
[1504]
три пъти коня си възсядал,
три пъти с копие нападал,
пришпорвал коня с остри шпори,
младежа карал да повтори,
[1508]