Выбрать главу
а после друг въпрос поставил: — Приятелю, какво би правил, ако друг рицар налети на теб? — Той скъпо ще плати! [1512] — А копието с изненада ако ти счупи? — Ще нападам с юмруци. — Не, така не трябва. — Какво тогава? — Меча грабваш, [1516] и тъй умело го въртиш, че своя враг да победиш. И копието си в земята забучил той, защото смятал [1520] да му покаже с меча свой как със врага да влиза в бой, как със жребеца да връхлита и да отстъпва при защита. [1524] Пред момъка накрая спрял и му рекъл: — Друже мой, видя ли как трябва да се отбранява човек, щом друг го застрашава? [1528] А момъкът, самоуверен, му отговорил с тон премерен: — Сир, по-добър от мене няма. Дордето още бях при мама, [1532] със всичко нужно разполагах и в упражненията влагах усърдие, не жалех сили… — Напълно вярвам, друже мили. [1536] Да влезем вътре. Ти си вече мой най-скъп гост и тази вечер ще те приемем с радост тук. Те тръгнали един до друг, [1540] а момъкът му доверил: — И друг съвет съм съхранил от мама, сир: ако на път се срещна с друг мъж в някой кът, [1544] не бива да се колебая аз името му да узная. Ако е правилен съветът, то името си ми кажете. [1548] — Добре. По име, друже мой, съм Горнеман — отвърнал той и го повел към своя дом гост да му бъде. Още щом [1552] пристигнали, се появил млад благородник, който бил в ръката е късо наметало56: за момъка било то — щяло [1556] да го предпазва от простуда. Домът му бил направо чудо: просторен, хубав — всичко ново. Вечерята била готова. [1560] Щом рицарите се измили, на масата се настанили. А момъкът до домакина бил сложен, тъй че те двамина [1564] да вземат от една чиния и дружно да ядат и пият57. Гощавката била тъй пищна, но според мен ще е излишно [1568] да я описвам по-нататък. Щом станали те от софрата, младежът мило бил поканен в дома цял месец да остане, [1572] а ако искал, и година да постои у домакина, да поживеят там задружно и той да види всичко нужно, [1576] което за добро, за зло да му помогне би могло. Тогава момъкът се сетил да го попита: — Сир, кажете [1580] дали оттука аз ще мога да ида с помощта на Бога до замъка на мойта майка, която сигурно се вайка [1584] за мен. Пред нашата врата на тръгване припадна тя. Дали е мъртва или жива?58 Затуй ви моля най-учтиво [1588] да ида да я видя там. Едва тогава аз ще знам дали тук дълго ще остана. Държа да тръгна утре рано. [1592] Стопанинът разбрал тогава, че няма що да настоява, и му предложил да вървят във спалнята, за да поспят. [1596] От сън щом станал, той видял, че момъкът все още спял, и се до него приближил, събудил го и наредил [1600] върху разкошното легло да сложат ново облекло, подхождащо на рицар млад, ушито от индийски плат, [1604] от скъпа източна коприна, обточено със сърма фина. Предложил му да го надене и рекъл: — Ето дар от мене. [1608] — Сир — казал момъкът, — добре ли ви чух? Кажете ми не е ли все пак на мама облеклото за мен възможно най-доброто? [1612] Как вашето да облека? — Приятелю, ще ти река, че мойте дрехи по-добри са. Но я по-скоро припомни си, [1616] че обеща да изпълняваш, без никога да възразяваш, съветите ми. — Да, не смятам от думата да се отмятам. [1620] И тъй, без много да се бави, се примирил той да остави там своите предишни дрехи и да ги замени с доспехи. [1624] А домакинът най-накрая (така изисквал обичаят) привързал дясната му шпора. Тогава други млади хора [1628] помогнали му да се справи доспехите си да постави. А благородникът бил вече на кръста му запасал меча [1632] и казал, че от този ден във рицарство е посветен и влиза в орден най-висок, благословен от Господ-Бог59, [1636] във който подлостта, лъжата отдавна не била позната. Накрая рекъл: — Друже мой, ако с друг рицар влезеш в бой [1640] и той от теб е победен, помни един съвет от мен: не го убивай, щом от сила ръката ти го е лишила. [1644] Похвално е, ако държиш противника да победиш. Но щом вината си признава, той все пак милост заслужава. [1648] Ако говориш прекалено, все казваш нещо непочтено… От много чесане сърби, от много приказки вреди. [1652] Пословицата тъй ни учи. И ако някога се случи да се раздрънкаш, мили друже, ти укора ми ще заслужиш60. [1656] В живота може неведнъж жена, девойка или мъж да срещнеш и да умоляват съвет да им дадеш. Тогава [1660] и трето правило ще спазваш — съвети няма да отказваш. И още нещо: безусловно ходи на църква най-редовно, [1664] моли се не по принуждение на Господ, а по убеждение: да ти спаси от грях душата, живот да дава на земята, [1668] да пази твоите блага. Това ми обещай сега! — О, сир, обет ненарушим ви давам днес. И нека Рим [1672] благослови ви. Мама също така съветваше ме вкъщи. — Я чуй, за мен е неприятно да ми повтаряш многократно, [1676] че все на майка си дължиш съветите и че държиш заради туй да изпълняваш това, което обещаваш. [1680] Детински смешно ми звучи и затова се отучи да го твърдиш по всяко време. За глупав някой ще те вземе. [1684] — Какво да казвам в този случай? — Ще казваш, че те е научил един васал на друг васал — тоз, който шпори ти е дал. [1688] Тогаз младежът доверчив се врекъл, че дорде е жив ще казва, че на него само дължала се почтеността му61. [1692] Стопанинът доволен бил, младежа с кръст благословил и рекъл, както се полага: — Дано и Господ ти помага [1696] във всичко, братко, занапред. И рицарят новоприет сбогувал се със домакина62, при майка си за да замине, [1700] защото много се надявал да я намери жива, здрава.
вернуться

56

Ст. 1555: Гостоприемството, оказвано на странстващия рицар, включва ритуални жестове: поднасяне на съд с вода за измиване, кърпа, риза за преобличане и евентуално нова горна дреха, както в случая тук с наметалото. Вж. също ст. 3068–3074, 3254–3258.

вернуться

57

Ст. 1566: Индивидуалните прибори за храна, главно вилицата, и отделната чиния стават масова практика в Западна Европа едва през XV в.

вернуться

58

Ст. 1587: Първата мисъл на героя за майка му може да се тълкува като проява на новата етика, която той усвоява при рицаря Горнеман.

вернуться

59

Ст. 1636: Кретиен е първият куртоазен писател, който обвързва рицарството с християнската религия.

вернуться

60

Ст. 1656: Персевал ще се придържа буквално до този съвет в залата с Граала. Последиците от мълчанието му ще се окажат фатални.

вернуться

61

Ст. 1692: В това заключение има нотка ирония: не е достатъчно Персевал да постави уроците на Горнеман на мястото на майчините. Доброто възпитание изключва непрекъснатото позоваване на нормата, на модела и на учителя. Тази идея ще намери своето пълно развитие като нравствен идеал в педагогическия трактат на ренесансовия писател Балтазар Кастилионе Царедворецът (1528). С понятието sprezzatura („непринуденост“) Кастилионе назовава доброто светско възпитание и маниери, които трябва да изглеждат като естествени.

вернуться

62

Ст. 1699: Обучението на героя в бойното рицарско изкуство трае един ден, сякаш Горнеман не толкова изгражда нови умения, колкото пробужда наследствената рицарска природа на Персевал.