а после друг въпрос поставил:
— Приятелю, какво би правил,
ако друг рицар налети
на теб? — Той скъпо ще плати!
[1512]
— А копието с изненада
ако ти счупи? — Ще нападам
с юмруци. — Не, така не трябва.
— Какво тогава? — Меча грабваш,
[1516]
и тъй умело го въртиш,
че своя враг да победиш.
И копието си в земята
забучил той, защото смятал
[1520]
да му покаже с меча свой
как със врага да влиза в бой,
как със жребеца да връхлита
и да отстъпва при защита.
[1524]
Пред момъка накрая спрял и
му рекъл: — Друже мой, видя ли
как трябва да се отбранява
човек, щом друг го застрашава?
[1528]
А момъкът, самоуверен,
му отговорил с тон премерен:
— Сир, по-добър от мене няма.
Дордето още бях при мама,
[1532]
със всичко нужно разполагах
и в упражненията влагах
усърдие, не жалех сили…
— Напълно вярвам, друже мили.
[1536]
Да влезем вътре. Ти си вече
мой най-скъп гост и тази вечер
ще те приемем с радост тук.
Те тръгнали един до друг,
[1540]
а момъкът му доверил:
— И друг съвет съм съхранил
от мама, сир: ако на път
се срещна с друг мъж в някой кът,
[1544]
не бива да се колебая
аз името му да узная.
Ако е правилен съветът,
то името си ми кажете.
[1548]
— Добре. По име, друже мой,
съм Горнеман — отвърнал той
и го повел към своя дом
гост да му бъде. Още щом
[1552]
пристигнали, се появил
млад благородник, който бил
в ръката е късо наметало56:
за момъка било то — щяло
[1556]
да го предпазва от простуда.
Домът му бил направо чудо:
просторен, хубав — всичко ново.
Вечерята била готова.
[1560]
Щом рицарите се измили,
на масата се настанили.
А момъкът до домакина
бил сложен, тъй че те двамина
[1564]
да вземат от една чиния
и дружно да ядат и пият57.
Гощавката била тъй пищна,
но според мен ще е излишно
[1568]
да я описвам по-нататък.
Щом станали те от софрата,
младежът мило бил поканен
в дома цял месец да остане,
[1572]
а ако искал, и година
да постои у домакина,
да поживеят там задружно
и той да види всичко нужно,
[1576]
което за добро, за зло
да му помогне би могло.
Тогава момъкът се сетил
да го попита: — Сир, кажете
[1580]
дали оттука аз ще мога
да ида с помощта на Бога
до замъка на мойта майка,
която сигурно се вайка
[1584]
за мен. Пред нашата врата
на тръгване припадна тя.
Дали е мъртва или жива?58
Затуй ви моля най-учтиво
[1588]
да ида да я видя там.
Едва тогава аз ще знам
дали тук дълго ще остана.
Държа да тръгна утре рано.
[1592]
Стопанинът разбрал тогава,
че няма що да настоява,
и му предложил да вървят
във спалнята, за да поспят.
[1596]
От сън щом станал, той видял,
че момъкът все още спял,
и се до него приближил,
събудил го и наредил
[1600]
върху разкошното легло
да сложат ново облекло,
подхождащо на рицар млад,
ушито от индийски плат,
[1604]
от скъпа източна коприна,
обточено със сърма фина.
Предложил му да го надене
и рекъл: — Ето дар от мене.
[1608]
— Сир — казал момъкът, — добре ли
ви чух? Кажете ми не е ли
все пак на мама облеклото
за мен възможно най-доброто?
[1612]
Как вашето да облека?
— Приятелю, ще ти река,
че мойте дрехи по-добри са.
Но я по-скоро припомни си,
[1616]
че обеща да изпълняваш,
без никога да възразяваш,
съветите ми. — Да, не смятам
от думата да се отмятам.
[1620]
И тъй, без много да се бави,
се примирил той да остави
там своите предишни дрехи
и да ги замени с доспехи.
[1624]
А домакинът най-накрая
(така изисквал обичаят)
привързал дясната му шпора.
Тогава други млади хора
[1628]
помогнали му да се справи
доспехите си да постави.
А благородникът бил вече
на кръста му запасал меча
[1632]
и казал, че от този ден
във рицарство е посветен
и влиза в орден най-висок,
благословен от Господ-Бог59,
[1636]
във който подлостта, лъжата
отдавна не била позната.
Накрая рекъл: — Друже мой,
ако с друг рицар влезеш в бой
[1640]
и той от теб е победен,
помни един съвет от мен:
не го убивай, щом от сила
ръката ти го е лишила.
[1644]
Похвално е, ако държиш
противника да победиш.
Но щом вината си признава,
той все пак милост заслужава.
[1648]
Ако говориш прекалено,
все казваш нещо непочтено…
От много чесане сърби,
от много приказки вреди.
[1652]
Пословицата тъй ни учи.
И ако някога се случи
да се раздрънкаш, мили друже,
ти укора ми ще заслужиш60.
[1656]
В живота може неведнъж
жена, девойка или мъж
да срещнеш и да умоляват
съвет да им дадеш. Тогава
[1660]
и трето правило ще спазваш —
съвети няма да отказваш.
И още нещо: безусловно
ходи на църква най-редовно,
[1664]
моли се не по принуждение
на Господ, а по убеждение:
да ти спаси от грях душата,
живот да дава на земята,
[1668]
да пази твоите блага.
Това ми обещай сега!
— О, сир, обет ненарушим
ви давам днес. И нека Рим
[1672]
благослови ви. Мама също
така съветваше ме вкъщи.
— Я чуй, за мен е неприятно
да ми повтаряш многократно,
[1676]
че все на майка си дължиш
съветите и че държиш
заради туй да изпълняваш
това, което обещаваш.
[1680]
Детински смешно ми звучи
и затова се отучи
да го твърдиш по всяко време.
За глупав някой ще те вземе.
[1684]
— Какво да казвам в този случай?
— Ще казваш, че те е научил
един васал на друг васал —
тоз, който шпори ти е дал.
[1688]
Тогаз младежът доверчив
се врекъл, че дорде е жив
ще казва, че на него само
дължала се почтеността му61.
[1692]
Стопанинът доволен бил,
младежа с кръст благословил
и рекъл, както се полага:
— Дано и Господ ти помага
[1696]
във всичко, братко, занапред.
И рицарят новоприет
сбогувал се със домакина62,
при майка си за да замине,
[1700]
защото много се надявал
да я намери жива, здрава.
Ст. 1555: Гостоприемството, оказвано на странстващия рицар, включва ритуални жестове: поднасяне на съд с вода за измиване, кърпа, риза за преобличане и евентуално нова горна дреха, както в случая тук с наметалото. Вж. също ст. 3068–3074, 3254–3258.
Ст. 1692: В това заключение има нотка ирония: не е достатъчно Персевал да постави уроците на Горнеман на мястото на майчините. Доброто възпитание изключва непрекъснатото позоваване на нормата, на модела и на учителя. Тази идея ще намери своето пълно развитие като нравствен идеал в педагогическия трактат на ренесансовия писател Балтазар Кастилионе Царедворецът (1528). С понятието sprezzatura („непринуденост“) Кастилионе назовава доброто светско възпитание и маниери, които трябва да изглеждат като естествени.
Ст. 1699: Обучението на героя в бойното рицарско изкуство трае един ден, сякаш Горнеман не толкова изгражда нови умения, колкото пробужда наследствената рицарска природа на Персевал.