Персевал, или Разказ за Граала

а после друг въпрос поставил:

— Приятелю, какво би правил,

ако друг рицар налети

на теб? — Той скъпо ще плати!
[1512]

— А копието с изненада

ако ти счупи? — Ще нападам

с юмруци. — Не, така не трябва.

— Какво тогава? — Меча грабваш,
[1516]

и тъй умело го въртиш,

че своя враг да победиш.

И копието си в земята

забучил той, защото смятал
[1520]

да му покаже с меча свой

как със врага да влиза в бой,

как със жребеца да връхлита

и да отстъпва при защита.
[1524]

Пред момъка накрая спрял и

му рекъл: — Друже мой, видя ли

как трябва да се отбранява

човек, щом друг го застрашава?
[1528]

А момъкът, самоуверен,

му отговорил с тон премерен:

— Сир, по-добър от мене няма.

Дордето още бях при мама,
[1532]

със всичко нужно разполагах

и в упражненията влагах

усърдие, не жалех сили…

— Напълно вярвам, друже мили.
[1536]

Да влезем вътре. Ти си вече

мой най-скъп гост и тази вечер

ще те приемем с радост тук.

Те тръгнали един до друг,
[1540]

а момъкът му доверил:

— И друг съвет съм съхранил

от мама, сир: ако на път

се срещна с друг мъж в някой кът,
[1544]

не бива да се колебая

аз името му да узная.

Ако е правилен съветът,

то името си ми кажете.
[1548]

— Добре. По име, друже мой,

съм Горнеман — отвърнал той

и го повел към своя дом

гост да му бъде. Още щом
[1552]

пристигнали, се появил

млад благородник, който бил

в ръката е късо наметало56:

за момъка било то — щяло
[1556]

да го предпазва от простуда.

Домът му бил направо чудо:

просторен, хубав — всичко ново.

Вечерята била готова.
[1560]

Щом рицарите се измили,

на масата се настанили.

А момъкът до домакина

бил сложен, тъй че те двамина
[1564]

да вземат от една чиния

и дружно да ядат и пият57.

Гощавката била тъй пищна,

но според мен ще е излишно
[1568]

да я описвам по-нататък.

Щом станали те от софрата,

младежът мило бил поканен

в дома цял месец да остане,
[1572]

а ако искал, и година

да постои у домакина,

да поживеят там задружно

и той да види всичко нужно,
[1576]

което за добро, за зло

да му помогне би могло.

Тогава момъкът се сетил

да го попита: — Сир, кажете
[1580]

дали оттука аз ще мога

да ида с помощта на Бога

до замъка на мойта майка,

която сигурно се вайка
[1584]

за мен. Пред нашата врата

на тръгване припадна тя.

Дали е мъртва или жива?58

Затуй ви моля най-учтиво
[1588]

да ида да я видя там.

Едва тогава аз ще знам

дали тук дълго ще остана.

Държа да тръгна утре рано.
[1592]

Стопанинът разбрал тогава,

че няма що да настоява,

и му предложил да вървят

във спалнята, за да поспят.
[1596]

От сън щом станал, той видял,

че момъкът все още спял,

и се до него приближил,

събудил го и наредил
[1600]

върху разкошното легло

да сложат ново облекло,

подхождащо на рицар млад,

ушито от индийски плат,
[1604]

от скъпа източна коприна,

обточено със сърма фина.

Предложил му да го надене

и рекъл: — Ето дар от мене.
[1608]

— Сир — казал момъкът, — добре ли

ви чух? Кажете ми не е ли

все пак на мама облеклото

за мен възможно най-доброто?
[1612]

Как вашето да облека?

— Приятелю, ще ти река,

че мойте дрехи по-добри са.

Но я по-скоро припомни си,
[1616]

че обеща да изпълняваш,

без никога да възразяваш,

съветите ми. — Да, не смятам

от думата да се отмятам.
[1620]

И тъй, без много да се бави,

се примирил той да остави

там своите предишни дрехи

и да ги замени с доспехи.
[1624]

А домакинът най-накрая

(така изисквал обичаят)

привързал дясната му шпора.

Тогава други млади хора
[1628]

помогнали му да се справи

доспехите си да постави.

А благородникът бил вече

на кръста му запасал меча
[1632]

и казал, че от този ден

във рицарство е посветен

и влиза в орден най-висок,

благословен от Господ-Бог59,
[1636]

във който подлостта, лъжата

отдавна не била позната.

Накрая рекъл: — Друже мой,

ако с друг рицар влезеш в бой
[1640]

и той от теб е победен,

помни един съвет от мен:

не го убивай, щом от сила

ръката ти го е лишила.
[1644]

Похвално е, ако държиш

противника да победиш.

Но щом вината си признава,

той все пак милост заслужава.
[1648]

Ако говориш прекалено,

все казваш нещо непочтено…

От много чесане сърби,

от много приказки вреди.
[1652]

Пословицата тъй ни учи.

И ако някога се случи

да се раздрънкаш, мили друже,

ти укора ми ще заслужиш60.
[1656]

В живота може неведнъж

жена, девойка или мъж

да срещнеш и да умоляват

съвет да им дадеш. Тогава
[1660]

и трето правило ще спазваш —

съвети няма да отказваш.

И още нещо: безусловно

ходи на църква най-редовно,
[1664]

моли се не по принуждение

на Господ, а по убеждение:

да ти спаси от грях душата,

живот да дава на земята,
[1668]

да пази твоите блага.

Това ми обещай сега!

— О, сир, обет ненарушим

ви давам днес. И нека Рим
[1672]

благослови ви. Мама също

така съветваше ме вкъщи.

— Я чуй, за мен е неприятно

да ми повтаряш многократно,
[1676]

че все на майка си дължиш

съветите и че държиш

заради туй да изпълняваш

това, което обещаваш.
[1680]

Детински смешно ми звучи

и затова се отучи

да го твърдиш по всяко време.

За глупав някой ще те вземе.
[1684]

— Какво да казвам в този случай?

— Ще казваш, че те е научил

един васал на друг васал —

тоз, който шпори ти е дал.
[1688]

Тогаз младежът доверчив

се врекъл, че дорде е жив

ще казва, че на него само

дължала се почтеността му61.
[1692]

Стопанинът доволен бил,

младежа с кръст благословил

и рекъл, както се полага:

— Дано и Господ ти помага
[1696]

във всичко, братко, занапред.

И рицарят новоприет

сбогувал се със домакина62,

при майка си за да замине,
[1700]

защото много се надявал

да я намери жива, здрава.