Замъкът Добър пристан и неговата господарка Бланшфльор
Щом той навлязъл във гората,
изпълнила му се душата
[1704]
със чувство радостно, което
не би изпитал сред полето.
Когато момъкът излязъл
извън леса, той забелязал
[1708]
град хубав, здраво укрепен,
ала градът бил обкръжен
от пуста шир и от морето.
Той продължил натам, където
[1712]
се извисявал замък бял,
до входа стигнал и видял,
че трябвало по мост да мине,
а мостът можел да се срине —
[1716]
разклатен, неустойчив бил.
Но рицарят се престрашил,
а щом се озовал оттатък,
видял заключена вратата.
[1720]
И след като дошъл дотук,
той взел да удря със юмрук
и силно, с пълен глас, да вика.
Една девойка бледолика
[1724]
от замъка се появила,
към портата глава извила
и викнала: — Хей, кой е там?
Младежът се показал сам
[1728]
пред нея и с усмивка блага
й казал: — Аз, девойко драга,
съм рицар и ви моля днес
да ме дарите с тази чест
[1732]
у вас да бъда през нощта.
— Да, може, сир — му рекла тя. —
Щом имате това желание,
ще ви окажем тук внимание
[1736]
на рицар както подобава.
Отдръпнала се тя тогава,
а той си мислел що ще стори,
във случай че не му отвори
[1740]
и трябва вънка да остане…
Заудрял още по-припряно,
и в миг слуги се появили,
учтиво госта поздравили
[1744]
и го поканили сред двора.
Във друг край тукашните хора