Персевал, или Разказ за Граала

като че Бог ги е създал един за друг. Но колко жал изпълва ни при мисълта, че си мълчат и той, и тя! [1872] И продължили да говорят загрижено добрите хора. Девойката все тъй мълчала, защото явно била цяла [1876] в очакване той пръв да каже най-простичката дума даже, но не могла да продължава така и рекла му тогава: [1880] — Отгде дойдохте тука, сир? Той проговорил най-подир: — Госпожице, бях в чуден замък, иззидан от прекрасен камък, [1884] при благородник, който с мен бе тъй любезен и почтен. Голяма кула там видях и четири по-малки — тях [1888] не ще описвам. Само знам, че онзи благородник там е Горнеман от Горт. И днес във кралството на рядка чест [1892] и почести се радва той. — Ах, колко вярно, друже мой, представяте го! — рекла тя. — У вас личи искреността, [1896] а който истина твърди, сам Бог ще го възнагради. Свети Рикие ми е свидетел64, че той е с висша добродетел. [1900] И нека доверя на вас, че племенница съм му аз… Не съм го виждала отдавна. От думите ви става явно, [1904] че по-достоен и по-честен не ви е досега известен. За прям човек той вас е взел и затова ви е приел [1908] радушно, както сам си знае, а той е щедър, всеотдаен. За жалост, тук не сме богати. Днес вуйчо ми, прийорът, прати [1912] за ядене шест хляба само, опечени в обителта му, и буренце с червено вино, та тази вечер да поминем. [1916] Тук друго нямаме освен убит на сутринта елен. Тя наредила на слугата да сложи начаса софрата, [1920] веднага всички там се сбрали и до насита пили, яли. А след това се разделили: едни се в замъка качили, [1924] в нощта на пост за да стоят, а други легнали да спят, защото са били на стража преди това. И ще ви кажа, [1928] че рицарите и слугите, които бдели край стените, били поне петдесетина. Не бива мълком да отмина [1932] това, че всички други доста са се погрижили за госта. Едни веднага се заели леглото с хубави постели, [1936] с възглавница да натъкмят, та хубав да му е сънят и да се чувства най-удобно. Когато си в легло подобно, [1940] добре ще е девойка млада да те дари в нощта с наслада. Но той си нямал и представа как би прекарал нощ такава [1944] и затова във сън дълбок потънал нашият младок. Девойката пък в този час била изпаднала във власт [1948] на чувство бурно и опасно и вече ставало й ясно, че няма мира да намери, и взела даже да трепери, [1952] да се обръща, да се мята… А той спокойно спял в кревата. С коприненото наметало загърнала тя свойто тяло [1956] и авантюра дръзка, смела, без да му мисли, предприела: на нашия младеж решила да каже що е наумила. [1960] В душата с тягостно вълнение, в сълзи и в пот от притеснение, от стаята си тя излязла, във неговата стая влязла [1964] и до леглото му дошла. Тъй развълнувана била, че си не сдържала сълзите и те му парвали страните. [1968] И докато тъй през нощта на колене стояла тя, не знаейки какво да стори, в просъница, без да говори, [1972] видял я той как се е свила и колко нежно е обвила с ръце врата му, и решил да се покаже също мил: [1976] към нея той прострял ръце и с развълнувано сърце продумал й с гальовен глас: — Нима, девойко, виждам вас? [1980] Какво при мене ви докара? — Ах, рицарю, хванете вяра, кълна ви се в Отца и Сина, че има за това причина. [1984] Към мене милост проявете! — му рекла тя. — Не ме мразете. Не съм от лудост обладана, така пред вас за да застана. [1988] Не мисля си за нищо срамно, за Бога! Просто е измамно, че съм по нощница сега,

64

Ст. 1899: Свети Рикие, абат на градчето Сантюа (днешно Сен Рикие) в Пикардия, през VII в. Прочут със застъпничеството си за трудни спорове, Св. Рикие е покровител на юристите. Името му често се споменава в тестимониални изрази като този от стих 1899.