а всъщност моята тъга
[1992]
на никого не е позната.
Аз нямам радости в душата.
Откакто тука съм, какво ли
не изтърпях — злини, неволи.
[1996]
Не виждам смисъл да живея,
щом все в беди така ще крея.
Животът свършва се за мен…
През тази нощ и този ден
[2000]
на всичко аз ще сложа край.
От триста рицари комай
останали са петдесет,
защото рицарят проклет
[2004]
Ангингерон, зъл сенешал
на Кламадьо, без капка жал
изби ги или пък в затвора
изпрати някои, но скоро
[2008]
ще ликвидира той навярно
и тях жестоко и коварно.
Те няма как да се спасят.
На мен бедите се дължат,
[2012]
че цяла зима, цяло лято
измина вече, откогато
Ангингерон държи в обсада
града и всичко живо страда.
[2016]
Той умножава своите сили,
а нашите са се стопили.
Храните свършиха съвсем —
на два-три дни веднъж ядем.
[2020]
Ангингерон не ще се трогне
и ако Бог не ни помогне,
изглежда в много скоро време
той замъка ни ще превземе
[2024]
и аз ще се окажа в плен.
Не, най-добре ще е за мен
да сложа край на моите дни!
Щом тялото се вледени,
[2028]
тогава ще ми е все тая,
че злият Кламадьо накрая
с бездушен труп ще разполага.
Не мога вече да отлагам:
[2032]
аз имам скрит в една кутия
нож остър и ще се убия.
Това, мой мили друже, аз
държах да споделя със вас.
[2036]
Сега поспете си спокойно.
Каква възможност за достойно
и благородно поведение
за рицаря! Тя без съмнение
[2040]
дошла е тук да сподели
с горчиви думи, през сълзи
със него силната си болка
и тъй да провери доколко
[2044]
готов е да я защищава
и замъка да отбранява.
И той й казал: — Скъпа моя,
най-настоятелно ви моля
[2048]
да си избършете сълзите,
от нищо да не се боите
и да разчитате на мен.
И знайте, че от този ден
[2052]
ще ви предпазва Бог от злото.
Сега легнете с мен в леглото,
защото в тази нощ и аз
не бих се отделил от вас.
[2056]
— Щом радост ви това доставя —
му рекла тя, — ще го направя.
И той привлякъл я с милувки,
със нежни думи и с целувки,
[2060]
което много вероятно
за нея е било приятно.
Останали тъй долепени,
макар и с устни разделени,
[2064]
додето пукнала зората.
Изпълнила им се душата
със радост, че за първи път
могли прегърнати да спят.
[2068]
Но разделили се накрая,
тя върнала се в свойта стая
и преоблякла се веднага,
без някой друг да й помага.
[2072]
Щом изтокът лъчи запалил,
онези, що на пост стояли,
събудили мъжете, дето
са спали през нощта, и ето
[2076]
че всички те били на крак.
Девойката отишла пак
при рицаря и с топъл глас
му рекла: — Връщам се при вас,
[2080]
сеньор, за да ви пожелая
приятен ден. Уви, аз зная,
че дълго тук не ще стоите.
Бог да помага да вървите
[2084]
по рицарския славен път.
А аз самичка в този кът
оставам, без любезността ви…
Без вас тук как ли ще се справим?
[2088]
Не срещнахте за съжаление
заслуженото уважение.
И затова сега се моля
дано, по Божията воля,
[2092]
навред из другите места
ви срещнат с по-добри неща,
и с повече хляб, сол и вино!
— Не, драга, аз не ще замина —
[2096]
отвърнал бързо той, — преди
тук всичко да се нареди.
И миг дори не ще оставя
врага ви с вас да се разправя.
[2100]
Не, той ще падне поразен!
И ако бъда награден
тогава с вашето внимание,
защо ми е от друг признание!
[2104]
— Но то е нещо мимолетно —
отвърнала му тя кокетно. —
Нима ще се задоволите?
За да не си въобразите,
[2108]
че отказът ще означава
надменност и самозабрава,
ще кажа, че съм с вас съгласна.
Но все пак нека ви е ясно,
[2112]
че ако без да се превземам,
приятелството ви приемам,
аз не желая да умрете