заради мене. Извинете,
[2116]
това ще е прескъп залог.
Не сте тъй силен, тъй висок
(бъдете сигурен в това),
че сам да вдигнете глава
[2120]
срещу такъв здрав, силен рицар
с корава, варварска десница,
да му излезете насреща
в открит двубой, в борба гореща.
[2124]
— Не, драга, ще се уверите,
че няма да ме отклоните
сега от моята идея!
Какво би взело връх у нея?
[2128]
Не искала тя да го спре,
не искала и да умре.
Когато някой друг се врича,
човек е склонен да отрича
[2132]
това, което силно иска,
и тласка другия към риска.
Като жена със опит, тя
му насърчавала страстта
[2136]
към туй, в което дотогава
уж щяла да го укорява.
А той готов за схватка бил
и мигом се разпоредил
[2140]
доспехи да му донесат
и коня да му доведат.
Набързо коня оседлали
и всички (рицари, васали)
[2144]
със страх, изписан на лицата,
и със тревога във душата
му казвали: — Сир, Господ нека
в опасната борба нелека
[2148]
с вас бъде вечно и дано
зло сполети Ангингерон —
той с меч града ни порази.
И всички, все тъй през сълзи,
[2152]
когато портата минавал
и вече се отдалечавал,
в един глас го благословили:
— Дано, сир, Бог ви дава сили,
[2156]
Светият Кръст над вас да бди
и да ви пази от беди,
от плен, от смърт, от злия враг…
След битката елате пак
[2160]
във нашия изстрадал град,
от всички за герой признат,
заслужил най-висока чест…
Ангингерон получил вест,
[2164]
че идва мъж въоръжен,
но той бил твърдо убеден,
че ще превземе крепостта,
преди да падне вечерта,
[2168]
и че не ще се там намери
мъж, който с него да се мери.
А в стана верните му хора
ликували, че много скоро
[2172]
в града ще бъдат господари.
Ангингерон набързо сварил
да вземе меча си и щита
и го видели как полита
[2176]
на бързия си млад жребец
към безразсъдния храбрец.
— Младежо — грубо рекъл той, —
ти мир ли искаш или бой?
[2180]
Кажи, какво при нас те носи?
— Аз ще задавам тук въпроси! —
подел младежът с гняв в душата.
Защо опустоши страната?
[2184]
Защо народът е избит?
Ангингерон, надут, сърдит,
му рекъл: — Замъкът, градът
веднага да се предадат.
[2188]
А пък момата ще е в дар
на моя славен господар.
— По дяволите ще вървиш,
ако такъв език държиш.
[2192]
Я по-добре се откажи!
— Младежо, ти не се лъжи,
че честичко една злина
я плаща някой без вина.
[2196]
Тук момъкът не издържал
и на врага си налетял.
Когато мечът заговори,
излишно ще е да се спори.
[2200]
И всеки копието хванал
с острец от лъскава стомана
и с дръжка ясенова, здрава.
(удобна, майсторска направа).
[2204]
За миг пришпорили конете
и двамата, от гняв обзети,
един на друг си налетели.
И копията зазвънтели,
[2208]
и брони взели да скриптят,
и ударите да валят
по тялото и по главата,
нахвърляли се във борбата
[2212]
като глигани разярени.
За миг те спрели уморени,
но битката била подета
със гняв такъв, че на парчета
[2216]
летели копия край тях,
като че никой нямал страх
да сипе удари безброй.
Но в този ръкопашен бой
[2220]
Ангингерон бил тъй ранен,
че бил от коня повален
със силна болка във ръката.
Младежът слязъл на земята,
[2224]
не можейки да продължава
от коня си да се сражава,
и с меча го нападнал пак.
Защо да ви разказвам как
[2228]
те да се бият продължили,
как всеки влагал всички сили
и стръв в решителния бой,
как твърде дълго траял той.
[2232]
Ангингерон не издържал,
а нашият младеж не спрял
противника си да напада
и той помолил за пощада.
[2236]
Пощада? Дума да не става!
Но той припомнил си тогава,
че победителят не бива