Персевал, или Разказ за Граала

да уталожат своя глад с целувки вместо със обяд; тъй в своите палави прегръдки те вкусили най-сладки глътки. [2364] Когато Кламадьо дошъл във своя стан, той с поглед зъл напомнил, че е вече време града със меч да се превземе. [2368] Ала един младеж на кон му казал, че Ангингерон неравна битка е загубил, и както си косите скубел, [2372] добавил: — Монсеньор, кой знае дали най-лошото това е? — По-точно! Казвай! — Тоя ден Ангингерон бе победен [2376] и бе изпратен във затвор във крал Артуровия двор. — Кажи, кой сторил е това, младежо, не пести слова! [2380] От кой край взе се този рицар? И как със своята десница такъв левент е победил и силата му е сломил? [2384] — За бога, монсеньор, признавам, че лично аз не го познавам, от Добри пристан68 той изскочи и бързо се към нас насочи [2388] със лъскаво въоръжение. — Какво е твойто предложение? — попитал Кламадьо тогаз. — Да се завърнете при нас, [2392] защото, монсеньор, оттатък с добро не вярвам да ви чакат. Друг рицар, който стар бил вече (той учил Кламадьо със меча [2396] да удря), като чул това, поклатил укорно глава: — Ако такъв един съвет, младежо, бъде днес приет, [2400] добро той няма да докара. Луд само би ти хванал вяра. След туй добавил: — Монсеньор, аз няма да навлизам в спор. [2404] Но съгласете се и вие, че който иска да надвие такъв противник, за да може ръка на замъка да сложи, [2408] един е неговият път: така да действа, че гладът да стори Добри пристан слаб — да нямат ни вода, ни хляб. [2412] Щом ние тук сме сити, здрави, това ни дваж по-силни прави и никой не изпитва страх в сражение да влезе с тях. [2416] В началото ще почнем бой със група рицари — на брой към двайсет. Бързо според мен убит ще е или пленен [2420] самонадеяният рицар и той пред своята девица Бланшфльор не би могъл да блесне с юначество и подвиг лесен. [2424] Та как намерил би опора у слаби, изгладнели хора? След първата ни група с още по-многоброен и по-мощен [2428] отряд ще оградим вразите. — Успяхте да ме убедите — отвърнал Кламадьо. — Тогава към действие да се минава! [2432] Бойците ни непобедими, петстотин смели исполини, и двойно повече пешаци ще сеят смърт сред тез голтаци. [2436] И двайсет рицари калени, със знамена за бой развени, завчас пред замъка се спрели, а щом отвътре ги видели, [2440] отворили широко порта да влезе вражата кохорта — така младежът наш бил казал и той начело им излязъл, [2444] надявайки се да е кратка и не тъй трудна тази схватка и сам на вражия орляк показал, че не е новак. [2448] Нападал смело той… И ето на копието острието как се забивало в телата: на тоя — счупена ръката, [2452] на оня — черепът разбит, до него друг лежал убит, четвърти тежко бил ранен, а петият попаднал в плен… [2456] Ала във този миг войската задала се от долината: все на коне — към пет стотици, хиляда — пешите войници. [2460] Но след като се приближили, от гледката се вцепенили — видели те разгром нечут и ги обхванал страшен смут. [2464] А другите в редици стройни, макар и слаби, малобройни, ги чакали сърцати, смели. Ала вразите се множели: [2468] отпред бил конният отряд, а пехотинците — отзад. Когато хората разбрали, че трудно биха устояли, [2472] прикрили се покрай стените. А междувременно стрелците опитали се да ги спрат със лъкове, ала врагът [2476] бил кръвожаден, побеснял, пред входа с ярост се тълпял, и искал, без да губи време, града с жестокост да превземе, [2480] а после замъка. Но щом

68

Ст. 2387: Добри пристан (Beaurepaire) — името на замъка на Бланшфльор, приятелката на Персевал.