Персевал, или Разказ за Граала

което нему вие лично

сте дал. Поне така твърди.

— Мой друже, нека Бог да бди
[2852]

над дните ти! Кажи все пак

за него още нещо: как

е той, е какво днес преживява,

дома си сам ли управлява?
[2856]

Тогава Кламадьо додал:

— Кралю, до днес не съм видял

по-храбър рицар, по-напет.

На него всичко му е в ред.
[2860]

А на оная хубавица,

получила от Ке плесница,

аз ще предам, че непременно

на Ке ще бъде отмъстено,
[2864]

самият рицар ще го стори.

Щом шутът чул го да говори,

и той изрекъл своите фрази:

— Кралю мой, Господ да ме пази!
[2868]

За Ке ще има отмъщение,

в туй няма никакво съмнение:

на две ще му строшат краката

и ще му отсекат ръката.
[2872]

Ке мислел, че това са празни

слова, и все пак се подразнил,

но не ударил го в челото

не от страхливост, а защото
[2876]

дължал на краля уважение

и би изпитал омерзение.

А кралят, клатейки глава,

му рекъл: — Жалко за това,
[2880]

че надалече той замина!

Тогава срещу него зина

ти, Ке. Все лош език държиш

и почти винаги грешиш.
[2884]

Веднага скочили двамина:

Ивен, комуто тук мнозина

надявали се за съвет,

след него станал и Жирфлет —
[2888]

налагало се да вървят

сир Кламадьо да придружат

чак до покоите просторни,

където дамите придворни
[2892]

прекарвали деня в забави.

На краля той поклон направил

и го отвели при момата,

за да й каже новината.
[2896]

Очаквала тя тази вест,

защото ударът до днес

я мъчел. Болката минава,

ала срамът си срам остава.
[2900]

От болката ще се оправиш,

но как могъл би да забравиш

обидата, щом прав си бил?

Страхливец само би простил.
[2904]

И затова от срам тя още

измъчвала се денем, нощем.

Щом Кламадьо предал вестта,

той пак се върнал в крепостта
[2908]

при крал Артур и занапред

като придворен бил приет.

А в тези дни добрият рицар —

тоз, който милата девица
[2912]

Бланшфльор със чест бе защитил

и Кламадьо бе победил,

живеел мирно и щастливо

в любов с девойката красива.
[2916]

Тя можела да му дари

и цялата страна дори,

ако на нея той държал.

Но на душата му лежал
[2920]

болезнен спомен и тъга

по майка му. И все така

я виждал паднала на прага

и искал той, без да отлага,
[2924]

да я намери здрава, жива.

Ала девойката красива

била против — на други даже

помолила се да му кажат
[2928]

тук да стои. Той не приел73,

ала пред тях обет поел

и майка си да доведе,

ако ли Господ Бог даде
[2932]

да я завари жива вкъщи.

И мъртва да е тя, той също

щял да се върне тук отново.

Щом всичко му било готово,
[2936]

той тръгнал тутакси на път,

като оставил да скърбят

за него всички. Най-нещастна

била девойката прекрасна.
[2940]

Сълзи горчиви тя проляла.

Той тръгнал, а след него цяла

процесия… Ще видиш сходна

на Възнесение Господно,
[2944]

защото не могло да мине

калугери и монахини

несъпричастни да стоят.

И те целели да го спрат.
[2948]

— Сир, ти от злото ни спаси

и ако роним днес сълзи

и тук припадаме от скръб,

то е, защото си ни скъп.
[2952]

А той отвърнал им: — Не трябва

скръбта тъй лесно да ви грабва!

Защо е този плач горчив?

Аз казах, Бог е милостив,
[2956]

че пак при вас ще се завърна.

Та лошо ли ще е да зърна

за миг поне аз свойта майка,

която плаче и се вайка
[2960]

далече в Пустата гора.

Ако съдбата е добра

и я намеря жива, здрава,

тя с мен ще дойде и тогава
[2964]

ще стане тука монахиня.

Ако ли не, и таз година,

и в бъдеще добри бъдете,

за нея също се молете
[2968]

душата й да иде там

във Рая, гдето е Аврам.

Красиви дами, господа,

не ви заплашва вас беда,
[2972]

дай боже, върнал се обратно,

да ви се отплатя стократно.

И всеки вкъщи се прибрал,

а пък младежът полетял
[2976]

на кон, с доспехи на гърдите,

тъй както бил дошъл преди той.