Персевал, или Разказ за Граала

оставала искряща жар, бил седнал благородник стар, облегнат леко на дивана. Покрай камината, опряна [3096] на четири колони здрави, могли и седнали, и прави над триста души всеки път за празник да се съберат. [3100] И тъй, младежът наш закрачил подир двамината водачи към благородника. Тогава той поздравил го, без да става, [3104] и рекъл: — Друже мой, бъдете добре дошъл и ми простете, че срещам ви така, защото аз трудно ставам от леглото. [3108] — Но, сир, това ви положение не ми създава притеснение. Да дава Бог аз да съм здрав! Помъчил се да стане прав [3112] гостоприемният стопанин и с глас любезен го поканил: — По-близо, момко, пристъпете и на дивана приседнете. [3116] Когато някой е до мен, се чувствам по-обнадежден. Младежът седнал на дивана, а благородникът подхванал: [3120] — От кой край идвате при нас? — От Добри пристан. В ранен час на кон потеглих, сир, оттам. — На дълъг път сте тръгнал сам, [3124] преди да се развидели и сте вървял цял ден, нали? — Не, тъкмо първите камбани удариха — не бе тъй рано. [3128] Дордето с домакина знатен той водел разговор приятен, откъм големия портал млад благородник се задал, [3132] провесил меч на своя врат, и на стопанина богат подал го и се поклонил, а той, тъй както седнал бил, [3136] изтеглил меча и видял кой надписа е изковал — закалката била такава, че мечът да не се поддава [3140] на чупене. Ковачът само си знаел где е слабостта му. Новодошлият най-подир продумал: — Ще ви кажа, сир, [3144] че племенницата ви мила, с коса блестяща като свила, ви го дарява. Меч по-лек не притежава друг човек. [3148] Комуто искате го дайте, от вас зависи, ала знайте, че дамата ще е спокойна, ако е той в ръка достойна, [3152] че само три такива меча измайсторени са, а вече ковачът почна да старее и дълго май не ще живее. [3156] И благородникът решил, че тъкмо този момък бил достоен с меча да воюва. Презрамникът му само струвал [3160] едно съкровище богато. И дръжката била от злато — дори в Арабия едва ли такава биха изковали. [3164] А ножницата посребрена била със сърма украсена. Стопанинът му го подал и казал: — Друже, бих желал [3168] да го запашете веднага на кръста, вам се той полага. Младежът, трогнат, най-сърдечно благодарил, запасал меча, [3172] изтеглил го, върха му зърнал и в ножницата пак го върнал. Било на всички вече ясно, че мечът му стои прекрасно: [3176] един достоен, храбър рицар го вземал в своята десница и занапред щял в мир и в бой достойно да го носи той76. [3180] А край горящата камина, където имало мнозина мъже, той мярнал и слугата, комуто бил си дал нещата. [3184] И меча той му поверил, а след това се настанил пак до човека, който днес му бил оказал рядка чест. [3188] Ала в туй време изотзад пристигнал благородник млад с блестящо копие в ръката, преминал после по средата [3192] между камината пламтяща и двамата мъже седящи. Червена капчица огряла върха на копието бяло [3196] и всеки забелязал как до дръжката се стекла чак77. А нашият младеж, горкият, като че ли видял магия — [3200] и изненада, и възхита почувствал той, но не попитал как всъщност станало това. И мигом мъдрите слова [3204] при рицарското си кръщение си спомнил: и до унижение ще стигне, ако не внимава какво говори, и тогава [3208] ще си рекат, че грубиян е… Не искал той така да стане и предпочел да не приказва. Ала видял, че се показват [3212] двамина хубави младежи,

76

Ст. 3180: Мечът е сред най-често срещаните вълшебни предмети от Другия сват. Магическо оръжие, той е ефикасен и в същото време уязвим. Счупеният меч може да се поправи само от ковача, който го е направил (вж. ст. 3661–3685). Според някои романи за Граала от XIII в. достъп до тайната на Граала може да има само рицарят, способен да слепи двете части на поломения меч.

77

Ст. 3198: Кървящото копие е друго вълшебно оръжие в келтската устна и писмена традиция. В един ирландски разказ бог Енгус има копие — Gaifhuilech, „Кървящо копие“. Друг герой от ирландския епос, Селчар, също е прочут с кървящото си копие, чиято разрушителна сила може да се неутрализира само ако то се потопи в котле с отровна кръв. В уелския разказ за Килхух виночерпецът Бедуир има копие, чийто връх също е кървящ.