Персевал, или Разказ за Граала

Братовчедката

Пришпорил коня си тогава накъм зелената дъбрава [3420] по горската пътека тясна и забелязал много прясна следа от някакви копита и по следата се опитал [3424] да разбере дали наскоро са минали онези хора, които вечерта видял. Като вихрушка полетял [3428] по пресните следи. Случайно под клонест дъб, на място тайно съгледал някаква нещастна девойка, стенеща ужасно: [3432] — Ах, колко много страдам аз! Проклет да бъде оня час, когато съм била родена! От всичко тук съм отвратена. [3436] За мене никога до днес денят не е бил тъй злочест. Защо ли бе ми отредено, о, Боже, тялото студено [3440] на милия си да държа и безутешно да тъжа! Защо не беше пощаден любимият ми мъж, а мен [3444] смъртта да беше поразила! Щом милия ми е убила, не виждам смисъл да съм жива. О, смърт, бъди по-справедлива, [3448] не ме оставяй в този ад, вземи и мен на оня свят при него — по ще е добре там Господ да ни събере80! [3452] Така се вайкала горката, отчаяна, в сълзи облята, за рицаря, потънал цял във кръв. Младежът ни се спрял [3456] пред нея, поздравил учтиво, видял, че плаче тя горчиво