Читать онлайн "Персевал, или Разказ за Граала" - де Труа Кристьен - RuLit

и да попита се решил: — Девойко, кой го е убил? [3460] — От рицар бе обезглавен, сеньор. И всичко тук пред мен се случи тази сутрин рано. Но забелязвам нещо странно: [3464] твърди се, че по таз пътека човек отишъл би далеко, например би изминал днес и цели двайсет левги, без [3468] той да открие някой кът, където да го приютят. А вие идвате на кон здрав, породист, кон-вихрогон [3472] (едва ли има по-красива от неговата буйна грива). С овес и със сено да беше по цял ден хранен, пак не щеше [3476] тъй хубав да изглежда той. Личи си явно, драги мой, че имал сте голям късмет: нощес добре сте бил приет. [3480] — Наистина, девойко драга, приет бях, както се полага на гост висок. Съвсем сте права, пък и видът ми го издава. [3484] Наблизо е и ако викна, ще бъда чут и ще откликнат в дома, където аз преспах, и най-радушно срещнат бях, [3488] Сега ще ми е много трудно да ви опиша колко чудно е мястото. Какви палати! Едва ли те са ви познати. [3492] Дори и меч получих в дар. — Нима добрият Крал Рибар нощес на вас подслон е дал? — Рибар ли беше или крал, [3496] това не знам, но си личеше, че е богат. Така мил беше, че прием чуден ми направи. Тук би могло да се добави, [3500] че вчера минах през гората и стигнах близо до реката, където вечерта ме свари. Там двама възрастни рибари [3504] видях: единият гребеше, а риба другият ловеше. Та той прие ме в крепостта. — Та той е крал! — му рекла тя — [3508] Но в хълбоците бил ранен и се видял осакатен за цял живот81. Той има нужда да се придвижва с помощ чужда. [3512] Не може днес горкият крал да язди кон — тъй отмалял се чувства той. Но щом рече за малко да се развлече, [3516] във лодка с друг се настанява и с риболов се забавлява, а вторият му е веслар. Затуй му викат Крал Рибар82. [3520] Понеже го болят краката, на лов не ходи из гората. Единствената му разходка е някой да го вози с лодка. [3524] А той си има и гребци, и въдичари, и ловци — и всеки, както се полага, старае се да му помага. [3528] Той в замъка си многократно се връща. Най му е приятно да бъде в чудния палат, достоен за такъв богат [3532] и толкова почитан крал. — Противното кой би твърдял? Аз много очарован бях в мига, когато го видях. [3536] Той много мило ме погледна и ме покани да приседна до него — нямал как да стане, защото кръстът му скован е. [3540] Аз с удоволствие приех и мястото си там заех. — Наистина, голяма чест ви е оказал с този жест. [3544] Кажете ми дали видяхте, дордето с него там седяхте, онези капки кръв червена по копието — нито вена [3548] по него има, нито плът. — Да, да. Видях ги как блестят… — Попитахте ли ги поне в какво е тайната? — О, не. [3552] — А нужно е било, мой друже, кураж тук мъничко е нужен. Ами Граалът там ли беше? — Разбира се. — Кой го държеше? [3556] — Девойка някаква. — А тя пък къде отнесе го? — Нататък, към някаква съседна зала. — А кой вървеше пред Граала? [3560] — Двамина рицари. Държаха по два свещника, а те бяха с по десет свещи. — А след тях? — Девойка хубава. Видях, [3564] че носи сребърен поднос. — А вие някакъв въпрос зададохте ли им? — И звук от мен не чуха. — Ах, и тук [3568] с мълчанието сте сгрешил. А бихте ли ми съобщил какъв сте, кой сте, та все пак да знам. А той не знаел как [3572] се казва, но за мигновение дошло му някакво прозрение, че се нарича Персевал83 — туй име някой му бил дал. [3576] И прав бил този рицар млад. Тя чула, пламнала от яд и рекла: — Да ми е простено, но името ти е сменено. [3580] — Тогаз какво е то, кажете. — По прякор те наричат Клети. И с право… Как не си отвори устата и не проговори! [3584] На краля, който тъй линее, помогнал би да оздравее и на крака той пак би станал, пак би се с работа захванал, [3588] би сторил много добрини84. За жалост толкова злини на всички нас ще се стоварят. Та други ли да отговарят [3592] за туй, че грях си ти направил и свойта майка си оставил от скръб по тебе да умре. Познавам те съвсем добре, [3596] но ти не знаеш, че и аз израснах някога у вас и ми се падаш братовчед… Ах, ти наистина си клет!… [3600] И аз скърбя, и ти скърбиш, че не можа да се решиш да ги попиташ за Граала; че твойта майка е умряла; [3604] че беше зверски умъртвен любимият ми (той към мен тъй обичлив и нежен беше, по всеки повод ме зовеше [3608] със най-гальовните слова). — Ах, братовчедке, щом това е вярно, моля ви, кажете успяхте ли да разберете [3612] какво е станало със мама? — Да, и за мен бе скръб голяма. Нали бях там, когато тя бе покосена от смъртта. [3616] — Дано спаси й Бог душата, за да отиде в небесата! Наистина е тъжно, да. Каква печал, каква беда! [3620] Ако е мъртва тя, тогава аз няма там какво да правя. Днес повелява ми дългът да тръгна по различен път. [3624] Най-хубаво е да решите и вие с мене да вървите. Човекът, който тук лежи, не ще ви с нищо утеши. [3628] Умрелият си е умрял, а живият си има дял и трябва да го изживее. Защо в тъга да ви линее [3632] душата, че е мъртъв той? Я по-добре да видим кой убил е вашия любим и нека скъпо му платим! [3636] Пък нека Господ отреди кой в битката да победи! Но не могла тя да сподави скръбта си. Как да го остави [3640] така? И рекла: — Изход друг аз нямам. Ще остана тук, за да го погреба. Тогава със мен каквото ще да става. [3644] А вие тръгвайте натам по пътя, с камъни застлан. Натам убиецът замина и тук остави ни двамина: [3648] любимия ми — мъртъв вече — и мен — да нося траур вечен. Ала това не означава, че искам да ви подстрекавам [3652] към бой със него. Честен кръст!… И все пак заслужава мъст! А меча кой ви го е дал? Той още кръв не е пролял [3656] при остър ръкопашен бой. Повярвайте, аз зная кой със опитната си ръка измайсторил го е така. [3660] Да, много сръчно изкован е, но на парчета той ще стане, когато в друг меч се удари. — Говори се, че като дар е [3664] изпратен бил на домакина от близка негова роднина, а той пък го дари на мен. Но аз съм обезпокоен, [3668] ако е истина това. Навярно знаете каква възможност има, за да може да се поправи, не дай боже, [3672] ако се счупи някой ден. — Ще бъдеш много затруднен, но изход има: ще се вдигнеш на дълъг път и като стигнеш [3676] до Котоатърския замък, ще видиш езеро голямо: край него Требюше живее, ковачът, който най умее [3680] такива мечове да прави. Единствен той ще го поправи, щом той го е измайсторил. Друг майстор, друже, не би бил [3684] способен същото да стори. Не искал Персевал да спори и рекъл: — Ако се строши, това ще ме унищожи. [3688]