На път поел той, а пък тя
останала си със скръбта.
И дълго време Персевал
по пресните следи вървял,
[3692]
дорде настигнал край гората
кон, който влачел си краката,
и на младежа се видяло,
че тялото изнемощяло,
[3696]
ребрата, дето се броят,
на лош стопанин се дължат.
Той бил с нечиста рядка грива,