Персевал, или Разказ за Граала

така уби един наскоро. Понякога на разни хора съвсем подробно той разказва защо сурово ме наказва. [3828] Дорде се вайкала горката, Надменния откъм гората се появил със гръм и трясък и налетял през прах и пясък [3832] на Персевал: — Ехей, защо ти си спрял девойката? Горко ти! Нахалнико, ще си платиш, че с нея дръзна да стоиш. [3836] Дошъл е сетният ти час. Преди със теб да свърша аз, ще ти разкажа най-подробно защо възмездие подобно [3840] налагам й. И ти тогава ще разбереш защо такава е участта й. Бях в гората и бях оставил в мойта шатра [3844] ей тази тук девойка жалка съвсем сама, ала след малко дошъл един уелсец там. Отгде се появил — не знам, [3848] знам само, че той уж насила целунал я. Да беше скрила от мене как е продължил! Не се е той задоволил [3852] с целувка. Зная аз добре, че няма как с това да спре. Едната крачка друга води. Защо мъжът с жена ще ходи, [3856] щом до целувка стига само? Къде е мъжествеността му, щом като спира той дотук? Да го разправя тя на друг! [3860] Когато се реши жената да си даде на мъж устата, тя склонна е, това го знам, да продължат и по-натам. [3864] Ако оказва съпротива, повтаряйки „Недей, не бива!“, целта й с да заблуждава. Тя иска все да побеждава. [3868] Единственото изключение е само при това сражение: тя драска, хапе настървена, а иска да е победена. [3872] Защото явно предпочита насилието да изпита: не иска длъжна да остава85. И следователно тогава [3876] тя със уелсеца е спала и пръстена си му е дала, а той й беше дар от мен. Та затова бях разярен! [3880] Преди туй, колкото си щял, той на софрата пил и ял…86 От казаното ясно става каква отплата заслужава. [3884] Човек за лудостта си плаща, та друг път да не се захваща. Естествено, че побеснях, когато всичко разгадах, [3888] и се заклех, че занапред ще я науча аз на ред: ни зоб на коня й ще давам, ни вече ще го подковавам, [3892] а пък на нея ще престана пари да давам за премяна, преди да съм обезглавил тоз, който я е опетнил. [3896] Той свършил своята история и Персевал му отговорил: — От днес нататък, драги, знай, че трябва да се тури край [3900] на всичко. Аз целувка взех, аз пръстенчето й отнех и със това й причиних страдание. Да, ядох, пих… [3904] Ако не седнеш на софрата, то значи нямаш ум в главата. Надменния му рекъл: — Браво! Ти всичко си призна направо. [3908] След тази изповед, кълна се, че дните ти ще бъдат къси… Ти смърт, смърт само заслужаваш. — Защо ли си въобразяваш, [3912] че аз съм мекушав и плах? — отвърнал Персевал без страх. И всеки спуснал се със стръв към другия, та удар пръв [3916] да нанесе… И остриета се разхвърчали на парчета. След като падат на земята, те пак подхванали борбата — [3920] извадил всеки своя меч и почнали жестока сеч… Изобщо не възнамерявам сега подробности да давам [3924] как там двубоят се развил. Най-важно е, че продължил, дорде Надменния признал, че другият е надделял, [3928] че нему славата се пада, и го помолил за пощада. Тогава Персевал се сетил за драгоценните съвети, [3932] че победителят не бива противника си да убива, когато за пощада моли, и рекъл: — Рицарю, защо ли [3936] на милостта ми се надяваш, щом милост ти не проявяваш към таз, която на страдание обрекъл си без основание? [3940] Отвърнал другият: — Тъй много обичам я, кълна се Богу, че с вас ще се съобразя и няма да ви възразя. [3944] Държах се с нея зле, признавам, и страшно много съжалявам.

85

Ст. 3875: Тирадата на Надменния рицар против жените има донякъде самостоятелен характер. Подобна реторика, която вероятно води началото си от Овидиевите псевдодидактични поеми Любовно изкуство и Лекове срещу любовта, се среща често в куртоазните романи. В повечето случаи тя е външно пришита и не се вписва в контекста на творбата. Вж. по-нататък назидателното слово на един васал от замъка Ескавалон, ст. 5848–5860. Доводът на Надменния рицар, че склони ли на целувка, жената е готова на всичко, контрастира с поведението на Персевал спрямо Бланшфльор. Там плътската връзка не надхвърля фазата на целувките.

86

Ст. 3882: И тук последователността на случилото се между Персевал и приятелката на Надменния рицар не отговаря на действителната сцена. Това внушава косвено, че Надменния не е бил свидетел на случилото се и следователно не е първа инстанция на истината. Малко по-долу (ст. 3901–3904) Персевал възстановява точния ред на своите действия.