Констатацията важи напълно за Кретиеновия Разказ за Граала. Передир е заимствал от него редица епизоди до стенен, че някои гледат на него като на келтска адаптация на Кретиеновия роман. Няма да се впускаме в подробни сравнения между двата текста. От тях бихме открили редица прилики, но и още повече съществени разлики. Ще се спрем за момент само на ключовата сцена с Граала. В романа на Кретиен Персевал получава един меч, след което му показват Кървящото копие и Граала. Последна от шествието е девойка със сребърен поднос в ръце. Тук Граалът е златен, сравнително дълбок съд, обкован със скъпоценни камъни. В анонимния уелски разказ за Передир въпросната сцена протича на три етапа: 1) Героят получава меч. С него разбива метална колона, от което се чупи на две. На два пъти Передир съединява успешно двете части, доказателство, че е избран за висш подвиг; 2) Показват копие, от върха на което се стичат три струйки кръв (при Кретиен върхът на копието сълзи на капки); 3) Преминава девойка е поднос. На него е поставена отрязана глава, обляна в кръв. Както виждаме, основната разлика между двете сцени е в третия елемент. Отрязаната глава е типично келтски мотив7. Срещаме го в много разкази. Граалът, нововъведение на Кретиен, получава функцията на света утвар и съдържа причастието — основно християнско тайнство. Ето защо, дори да приемем, че Передир е частично повлиян от Персевал, най-вероятно и той, подобно на Герайнт, на Оуен и Люнет, черпи от келтски извори, чието влияние е достигнало и до Кретиен дьо Троа. Трябва да отчетем факта, че в четири от петте си романа Кретиен се позовава на книга или разказ, от които взема сюжета на своята творба. Изключение в това отношение прави само Ивен. Дори да приемем, че става дума за реторически похват — т.нар. литературна мистификация, той има и своето практическо основание: формалната препратка към един извор прикрива всъщност друг, истинския.
По същия начин постъпва и немският писател Волфрам фон Ешенбах, писал в началото на XIII век своя Парсифал. Въпреки че до голяма степен Волфрам следва сюжетната линия на Кретиен, той обвинява френския си модел, че бил изневерил на първоизточника на историята за Персевал и Граала — провансалския поет Киот, който бил открил в Толедо историята на Граала в арабски ръкопис, чийто автор бил потомък на Соломон и обожавал едно теле. Въпросният езичник идолопоклонник бил прочел името на Граала, изписано от звездите на небето, а група ангели свалили небесния съд на земята и го поверили на избраници. След като търсил сведения за Граала в латински хроники в Бретан, във Франция и Ирландия, Киот открил първоизточника в Анжу. По него пресъздал на френски историята за Персевал и Граала. Естествено литературната наука не е открила никаква следа от въпросния Киот. Волфрам прибягва до тази витиевата мистификация, за да прикрие истинския си източник — Кретиен дьо Троа. Тук се натъкваме на едно типично за средновековната култура явление. Едва ли друга епоха е говорила с такова усърдие за първоизточниците и моделите, изтъквайки едни, за да премълчи други, или просто за да представи оригиналното, самобитното под безпроблемната емблема на познатото и утвърденото. Средновековието отстоява идеята за приемственост не с методите на историческата наука или историческата поетика (такива, разбира се, още не съществуват), а със способите на художествената измислица.
7
Вж. например Питър Бересфорд Елис,