По навик вече, Персевал
събудил се и рано станал,
приготвил се и пътя хванал,
[4164]
надявайки се в битки лесно
с геройства рицарски да блесне.
Така той стигнал край гората,
където в побелели шатри
[4168]
станувал кралският конвой.
Но още отдалече той
съгледал гъски над шубрака
и чул ги как ужасно крякат:
[4172]
обхванати били от страх,
че ястреб бял кръжал над тях.
Но в същия момент една
от тях летяла настрана,
[4176]
към нея ястребът завил,
настигнал я и я свалил
с едничък удар на земята,
а после литнал в небесата
[4180]
(в туй ранно утро на герака
за гъски минал му мерака).
А долу гъската ранена
с три малки капки кръв червена
[4184]
в снега оставила следа.
За нея не било беда,
че има тази лека рана,
и отлетяла пак към стана.
[4188]